Nikola Panov Andreev

Роден е в гостиварското село Горно Йеловце, тогава в Османската империя. Войвода е на чета на ВМОРО в Гостиварско през 1905 година.

На 28 август 1905 година четата на Никола Панов заминава за големия събор в Лешочкия манастир на Света Богородица. Минава през Дервента и отсяда при учителя Коце Янчевски в Раотинце. Тука ги чакал учителят от Йелошник Тодор Томев. През нощта срещу 28 август Томев повежда четата към Лешок през Слатинското поле. В местността Калиново са забелязани от албанците Паязид и Якуп, с които четата влиза в престрелка, като Якуп загива, а Паязид е тежко ранен. Четата се връща назад и се укрива в Жеден. Жителите на Слатина разпитват ранения Паязид и заедно със 7000 души башибозук от другите околни албански села обсаждат Лешочкия манастир. Тетовският каймакамин предупреждава водачите им Мехмед паша от Ратае, Алим бег Дерала, Адем ага Тресия и Абдул Меджит да не влизат в манастира. Игуменът Еротей Лешочки успява да убеди албанците да не да не правят нищо на около 3000-те гости на събора. Албанците пет дни обсаждат манастира и не позволяват на никого да напусне до идването на 2000 редовна войска и 200 конници, начело с Алай бег Гали. След претърсването на манастира, редовната войска разпръсва албанския башибозук. Според Атанас Попончев властите арестуват 14 души - тримата братя Атанас, Ясре и Спиро, синове на поп Онче от Лалошови, Гюрчин Деспотов от Гюрчеви, Столе Кочов от Цинцарови, Йосиф Аврамов от Кашамеви, Стоян Иванов от рода Иванови или Костадинови, Търпо Ковачев от Варвара, Симче от Кубурови, братята Трипун и поп Търпе Мойсоски от Брезно, Мойсо от Непрощено, Сане Ристов-Гуле от Тетово и Стоян от Вратница.

При избухването на Балканската война в 1912 година Андреев е войвода на Скечанската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение.

По-късно служи във 2 рота на 2 скопска дружина. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен.

Загива преди 1918 г.