Naum Rukov
Quick Facts
Biography
Наум Лазаров Руков (Рука) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Наум Руков е роден на 20 юли 1847 година в Косинец, тогава в Османската империя. Неговият брат Ламбро Руков е убит като четник на Васил Чекаларов по време на Илинденско-Преображенското въстание. Неговият племенник Христо Руков също е дългогодишен член на ВМОРО.
Участва в гръцкото освободително движение от втората половина на XX век. Участва в Руско-турската война в 1877 – 1878 година. С чета действа в Кресненско-Разложкото въстание. Участва в Тесалийското въстание в 1878 година и сраженията при Макриница, Каралар и Секлиза под началството на Димитриос Суцос и Димитриос Тертипис, а при Дървени пленява отделение от 60 турски войници и знамето им. Заедно със Стефан Николов, Димитър Илиев Далиб, Яначко Василев и други се завръщат в Костурско и следващите години водят сражения при Смърдеш и Прекопана..
От 1880 до 1902 година живее в Атина, където забогатява. Участва в доброволческата чета на Коста Паница през Сръбско-българската война от 1885 година и за службата си е награден със сребърен медал.
От Атина като член на ВМОРО организира изпращането на оръжие в Македония. След разкрития на гръцките власти е затворен. Бяга с кораб в България, където отваря гостилница. В 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
От съпругата си Търпена има четири деца – Александър, Вангел, Петър и Мария.
Умира в София на 31 юли 1937 година.
Родословие
„ | Чрѣзъ Господина Прѣдседателя на XIV Обикновено Народно събрание, III редовна сесия До Господа Господа Народнитѣ представители Молба отъ Наумъ Руковъ отъ с. Косинецъ, Костурско, житель Софийски, живущъ улица „Нишка“ № 93 Родомъ съмъ отъ с. Косинецъ, Костурско, Македония. Отъ прѣди 30-35 години бѣхъ се установилъ въ Атина, Гърция, гдѣто бѣхъ търговецъ при материялно състояние около 88,000 - 100,000 лева, и макаръ положението ми да бѣ материялно цвѣтуще, въ жилитѣ ми обаче течеше всѣкога българска кръвь, сърдцето ми бѣ отдадено на нашата българска нация, понеже съмъ българинъ, духътъ ми бѣ поглънатъ въ служене на братята българи тукъ и тамъ, въ служба съ каквото мога и когато мога на милото отечество България, служехъ беззавѣтно. Въ 1885 година азъ зехъ участие рамо до рамо съ борцитѣ за защита на свободата ни, награденъ съмъ сребъренъ медалъ. Отъ 1885 година азъ бѣхъ вече турнатъ на око въ Атина заради това, че съмъ българинъ; че служа като българинъ и оттогава до 1903 година азъ бѣхъ предметъ на преследване, на гонене, на затвори и изтезание отъ страна на гърцитѣ. Гнихъ по затвори, бѣгахъ по планини, видохъ невъзможно живѣенето ми повече въ Атина, материялното ми положение бѣ опропастено, разграбено, унищожено и днесъ нѣмамъ нищо, освенъ сѣмейството ми, азъ жена и 6 малолѣтни деца, които нѣмаме и насъщния, скитаме не мили, не драги въ София отъ прѣбѣгването въ София, спасенъ отъ прѣслѣдване и затвори 1903 година. Беззавѣтното ми служене е известно на многома видни българи, които при нужда могатъ да дадатъ свѣдѣния въ подкрепа на вѣрността на всичко. Да, разоренъ и опропастенъ бѣхъ материялно, че съмъ българинъ, че служа на братята си, на отечеството си, чиито поданикъ съмъ. И днесъ при това ми плачевно положение азъ моля най-покорно почитаемото Народно Събрание да реши и ми се помогне материално за да мога да изживѣя останалитѣ си години човѣшки сносенъ животъ, а най-главно да отгледамъ и възпитамъ рожбитѣ ми, невинни и злощастни поради баща си, че е българинъ. Азъ вѣрвамъ, че молбата ми ще бѫде чута, участьта ми облегчѣна и с тази си вѣра чакамъ решението на Почитаемото Н. Събрание. София, Съ отлична почит: 2/XI/1910 г. Наумъ Л. Руковъ | “ | ||
Молба на Руков до Народното събрание, 2 ноември 1910 г. Текст
| ||||
„ | Чрѣзъ Господина Прѣдседателя на XIV Обикновено Народно събрание, III редовна сесия До Господа Господа Народнитѣ представители Молба отъ Наумъ Руковъ отъ с. Косинецъ, Костурско, житель Софийски, живущъ улица „Нишка“ № 93 Родомъ съмъ отъ с. Косинецъ, Костурско, Македония. Отъ прѣди 30-35 години бѣхъ се установилъ въ Атина, Гърция, гдѣто бѣхъ търговецъ при материялно състояние около 88,000 - 100,000 лева, и макаръ положението ми да бѣ материялно цвѣтуще, въ жилитѣ ми обаче течеше всѣкога българска кръвь, сърдцето ми бѣ отдадено на нашата българска нация, понеже съмъ българинъ, духътъ ми бѣ поглънатъ въ служене на братята българи тукъ и тамъ, въ служба съ каквото мога и когато мога на милото отечество България, служехъ беззавѣтно. Въ 1885 година азъ зехъ участие рамо до рамо съ борцитѣ за защита на свободата ни, награденъ съмъ сребъренъ медалъ. Отъ 1885 година азъ бѣхъ вече турнатъ на око въ Атина заради това, че съмъ българинъ; че служа като българинъ и оттогава до 1903 година азъ бѣхъ предметъ на преследване, на гонене, на затвори и изтезание отъ страна на гърцитѣ. Гнихъ по затвори, бѣгахъ по планини, видохъ невъзможно живѣенето ми повече въ Атина, материялното ми положение бѣ опропастено, разграбено, унищожено и днесъ нѣмамъ нищо, освенъ сѣмейството ми, азъ жена и 6 малолѣтни деца, които нѣмаме и насъщния, скитаме не мили, не драги въ София отъ прѣбѣгването въ София, спасенъ отъ прѣслѣдване и затвори 1903 година. Беззавѣтното ми служене е известно на многома видни българи, които при нужда могатъ да дадатъ свѣдѣния въ подкрепа на вѣрността на всичко. Да, разоренъ и опропастенъ бѣхъ материялно, че съмъ българинъ, че служа на братята си, на отечеството си, чиито поданикъ съмъ. И днесъ при това ми плачевно положение азъ моля най-покорно почитаемото Народно Събрание да реши и ми се помогне материално за да мога да изживѣя останалитѣ си години човѣшки сносенъ животъ, а най-главно да отгледамъ и възпитамъ рожбитѣ ми, невинни и злощастни поради баща си, че е българинъ. Азъ вѣрвамъ, че молбата ми ще бѫде чута, участьта ми облегчѣна и с тази си вѣра чакамъ решението на Почитаемото Н. Събрание. София, Съ отлична почит: 2/XI/1910 г. Наумъ Л. Руковъ | “ | ||
Молба на Руков до Народното събрание, 2 ноември 1910 г. Текст
| ||||
„ | Чрѣзъ Господина Прѣдседателя на XIV Обикновено Народно събрание, III редовна сесия До Господа Господа Народнитѣ представители Молба отъ Наумъ Руковъ отъ с. Косинецъ, Костурско, житель Софийски, живущъ улица „Нишка“ № 93 Родомъ съмъ отъ с. Косинецъ, Костурско, Македония. Отъ прѣди 30-35 години бѣхъ се установилъ въ Атина, Гърция, гдѣто бѣхъ търговецъ при материялно състояние около 88,000 - 100,000 лева, и макаръ положението ми да бѣ материялно цвѣтуще, въ жилитѣ ми обаче течеше всѣкога българска кръвь, сърдцето ми бѣ отдадено на нашата българска нация, понеже съмъ българинъ, духътъ ми бѣ поглънатъ въ служене на братята българи тукъ и тамъ, въ служба съ каквото мога и когато мога на милото отечество България, служехъ беззавѣтно. Въ 1885 година азъ зехъ участие рамо до рамо съ борцитѣ за защита на свободата ни, награденъ съмъ сребъренъ медалъ. Отъ 1885 година азъ бѣхъ вече турнатъ на око въ Атина заради това, че съмъ българинъ; че служа като българинъ и оттогава до 1903 година азъ бѣхъ предметъ на преследване, на гонене, на затвори и изтезание отъ страна на гърцитѣ. Гнихъ по затвори, бѣгахъ по планини, видохъ невъзможно живѣенето ми повече въ Атина, материялното ми положение бѣ опропастено, разграбено, унищожено и днесъ нѣмамъ нищо, освенъ сѣмейството ми, азъ жена и 6 малолѣтни деца, които нѣмаме и насъщния, скитаме не мили, не драги въ София отъ прѣбѣгването въ София, спасенъ отъ прѣслѣдване и затвори 1903 година. Беззавѣтното ми служене е известно на многома видни българи, които при нужда могатъ да дадатъ свѣдѣния въ подкрепа на вѣрността на всичко. Да, разоренъ и опропастенъ бѣхъ материялно, че съмъ българинъ, че служа на братята си, на отечеството си, чиито поданикъ съмъ. И днесъ при това ми плачевно положение азъ моля най-покорно почитаемото Народно Събрание да реши и ми се помогне материално за да мога да изживѣя останалитѣ си години човѣшки сносенъ животъ, а най-главно да отгледамъ и възпитамъ рожбитѣ ми, невинни и злощастни поради баща си, че е българинъ. Азъ вѣрвамъ, че молбата ми ще бѫде чута, участьта ми облегчѣна и с тази си вѣра чакамъ решението на Почитаемото Н. Събрание. София, Съ отлична почит: 2/XI/1910 г. Наумъ Л. Руковъ | “ |
Лазар Руков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ламбро Руков | Наум Руков (1847 – 1937) | Герго Руков (1841 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Руков (1887 – 1970) | Петър Руков (1901 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ламбро Руков | Христо Руков (1933 – 2001) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||