Mino Yakovlev

Мино (Мина) Яковлев Бундовски е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Минов Яковлев е роден около 1820 година в мияшко реканско село Галичник в семейството на зограф Яков Бундовски. В 1865 година се преселва със семейството си в село Каракьой, Серско (днес Катафито, Гърция). Мино има два брака, като първата му жена Зоица умира без да имат деца, а от втората си жена, също Зоица, има двама сина Марко и Теофил Минови. В 1883 - 1884 година Мино Яковлев работи заедно с двамата си сина в църквата „Свети Димитър“ в Тешово, Неврокопско. Изписани са целият наос (1883 – 1884), кръщелнята (1883), северната и западната част на притвора (1883, 1885). Изписани са многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и исторически събития, като стенописите са в реалистичен стил. В апликираната украса по таваните има фигурални композиции. Изрисувани са потретите на ктиторите Парска Какал, х. Стоян Черквар (Шарков) и х. Андон Русьов (убит през 1881). Има редки старозаветни сцени. Сред религиозните сцени са включени и епизоди от българската история, като потушаването на болярския бунт от Борис I. Сцената озаглавена „Наказание Владимирово. Воцарение Симеоново“ е единствена по рода си в страната.

Тримата оставят и свои автопортрети, надписани ТФ, МН и МР с червени фесове. Облечени са народно - с червениелеци, къси долами и червени пояси. Мино, който е в средата, държи четка и чаша с боя. Стенописите са смели, макар да имат недостатъци в рисунката, неправилно тълкуване на формата.

Мино Яковлев умира в 1903 година в Каракьой.