Meinhard von Bamberg

Майнхард от Бамберг (на немски: Meinhard, † 20 юни 1088 във Вюрцбург) е немски клерик и гегенепископ на Вюрцбург от 1085 до 1088 г.

Произлиза от майнфранкска фамилия и учи в Шпайер и Реймс за клерик. Около 1058 г. епископ Гунтер го номинира за ръководител (Domscholaster) на катедралното училище в Бамберг. От него са запазени 66 (или 68) писма от ок. 1060 до 1075 г. до високопоставени личности и неговият теологичен трактат De fide (За вярата).

Той е привърженик на императора. През лятото 1075 г. той е в делегация от трима философи (regni philosophi), изпратена до Рим, която да направи опит да сближи папа Григорий VII и имперската църква. Император Хайнрих IV го номинира на 25 май 1085 г. за епископ на Вюрцбург, след като сваля привърженика на папата епископ Адалберо.

• Briefe Meinhards von Bamberg. Carl Erdmann (†), Norbert Fickermann: Die Briefe der deutschen Kaiserzeit 5: Briefsammlungen der Zeit Heinrichs IV. Weimar 1950, S. 107–131, 173–178, 189–248 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)

• Alfred Wendehorst: Meinhard von Bamberg. Lexikon des Mittelalters, Bd. 6, Sp. 474-475.
• Alfred Wendehorst: Meinhard von Bamberg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 670 (Digitalisat).
• Rudolf Schieffer: Meinhard von Bamberg. Verfasserlexikon, Bd. 6 (1987), S. 310-313.

• Meinhard von Bamberg, Repertorium „Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters“