Marko Kasabov

Марко Христов Касабов е български революционер, деец на Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в 1869 година в кайлярското село Конуй, тогава в Османската империя, днес Дросеро, Гърция. Заминава за Свободна България и се установява във Варна. В 1895 година е привлечен към Македонската органзация лично от водачът ѝ Борис Сарафов. Опитва се да вземе участие в Четническата акция в същата година, но е възпрепятстван от властите. В началото на 1896 година, заедно с Димитър Стоянов е изпратен легално като организатор и действа като куриер между Битоля, Лерин и Кайляри. Касабов организира закупуването и доставката на оръжие с пари на комитета и организира много селски комитети в района. Така например Касабов и Стоянов поставят основите на революционния комитет в Мокрени.

В 1899 година, запододрян от османските власти, нелегално бяга от Македония в Свободна България. Членува в Македонско-одринското спомагателно дружество „Родопи“ на Петко Киряков, отцепило се на 21 ноември 1899 година от дружество „Странджа“. Касабов е член на настоятелството заедно с Никола С. Андреев - подпредседател, Александър Македонски - секретар, Димитър Янев Деревингов - касиер и Васил Я. Вергов и Мичо Стамчев - членове. Дружеството си поставя за цел „да помага на наши братя бедни, изоставени и изпаднали тук във Варна, които са били ратници и ще ратуват за благото на Македония и Одринско“. На 31 януари 1900 година единодушно дружество „Родопи“ се присъединява към Варненското македоно-одринско дружество.

В 1902 година се опитва да се включи в четата на полковник Анастас Янков, но отново е възпретятстван от властите. Минава в четата на поручик Любомир Стоенчев и Христо Танушев, която е предадена към отряда на генерал Иван Цончев. С него Касабов взима участие в Горноджумайското въстание и участва в сражението при Бистрица, в което е ранен Цончев.

Негови синове са комунистическите дейци Благой Касабов и Симеон Касабов.

На 18 март 1943 година, като жител на Варна, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.