Malcho Nikolov

Малчо Николов Малчев, известен като Малчо Николов, е български литературен критик, творил основно в периода между двете световни войни.

Роден е на 26 октомври 1883 г. в Зараево, Поповско. Завършва славянска филология в Софийския университет, където негови преподаватели са Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, д-р Кръстьо Кръстев и Боян Пенев. Работи като учител в основното училище в с. Зараево през 1905-1908 г., а в 1907-1908 г. преподава в съседното с. Козица. През 1913-1914 г. се присъединява към Разградската мъжка гимназия "Йосиф I" като кандидат-учител (като става пълноправен учител през учебната 1919-1920 г.), като също през 1914 г. преподава и като волнонаемен учител в Разградската общинска девическа гимназия (като през следващата година е назначен и като редовен учител там). През 1920 г. семейството му се установява в гр. София, където е назначен за подначалник на Отделението за средно образование Министерството на народното просвещение. Автор е на учебници по литература.

Взема участие във Войните за национално обединение (1912-1918), достигайки до чин запасен капитан.

През 1926 година Николов основава списанието „Българска реч“ и е негов редактор от 1928 до 1943 година, когато списанието е закрито.

Сътрудничи с текстове за списанията „Огнище“ (1919-1933), „Слънце“ (1919-1921), „Демократически преглед“, както и „Златорог“.

Пише критика за почти всички значими фигури в новата българска литература. Изследванията си систематизира в книгите „Литературни характеристики от Ботева до Дебелянова“ (1927), „Литературни характеристики и паралели“ (1928), „История на българската литература“ (1941), с три преработени и допълнени издания с подзаглавия „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“ и „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров“ (1947). „Историята“ е оценена високо от литературния критик Владимир Василев, който я поставя като втори голям сериозен опит след „История на българската литература“ на Божан Ангелов от 1933 година. По-късно обаче книгата е остро критикувана от литераторите-марксисти и като цяло трудовете на Николов не се преиздават и разпространяват.

След 9 септември 1944 година отказва да се присъедини към БКП (бил е широк социалист) и изпада в немилост като повече не му се позволява да публикува.

Умира на 2 март 1965 г.

• „Лириката на Яворов“. 1921.
• „Кървава песен (от Пенчо Славейков)“. 1923.
• „Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова“. 1927.
• „Литературни характеристики и паралели“. 1928.
• „Из съкровищата на нашата поезия. Изтълкувани песни и разкази“. 1937.
• „Творческият път на Йордан Йовков“. 1938.
• „Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му творческо дело“. 1939.
• „Нашата средношколска младеж“. 1939.
• „Пенчо Славейков. Живот, личност, дело“. 1940.
• „П. К. Яворов. Човекът и творецът“. 1940.
• „Христо Ботев. Човекът, поетът и публицистът“. 1940.
• „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“. 1941.
• „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров. Литературни характеристики“. 1947.
• „По върховете на руската литература“. 1961.
• „Житейски и литературни спомени“. 1962.

• Лазар Цветков. „Малчо Николов“. – В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.251-252.

• Малчо Николов в Литернет
• От и за Малчо Николов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България

Нормативен контрол	CONOR.BG GND NLI J9U Koninklijke LCCN VIAF
Нормативен контрол	CONOR.BG GND NLI J9U Koninklijke LCCN VIAF