Lyubomir Bobevski

Любомир Бобевски е роден на 9 ноември 1878 г. в гр. Тетевен. Баща му хаджи Никола Бобевски е опълченец-поборник в Руско-турската война (1877 – 1878) и е награден с 11 ордена.

Проявява литературни интереси още като ученик. През 1897 г. е отпечатано първото му стихотворение „Басня“. Записва специалност филология в Софийския университет (1899). Сътрудничи на вестници и списания. През 1900 г. издава разказите си „След войната – война“, а през следващите години излизат стихосбирката „Детски рози“ и пътеписите „Пътуване пешком от София до Париж“.

Почетен член на Вътрешната Добруджанска революционна организация.

Мобилизиран по време на Първата световна война. Преведен е във Военната цензура и посещава с литературно-историческа мисия Северния и Южния фронт. Запознава се с маестро Георги Атанасов.

Пощенска картичка с „Към Букурещ“

• Либретото на операта на Г. Атанасов „Гергана“ (1917).
• текста на марша на българските авиатори – „Родни летци“,
• текста на химна „Съюзници – разбойници“,
• стихотворението „Героите на Дойран“, по което маестро Камен Луков създава Марш на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк. ,
• текста на марша „О, Добруджански край“.

Издава стихосбирките:

• „Песни за Добруджа“ (1919),
  
• „Родни скрижали“ (1934),
  
• „Златен век“ (1943)
  

По негови стихове са композирани 95 войнишки песни и т.н.

През 1957 г. книгите му „Възкресна нощ. Сценки“ (1925), „Епопеи“ (1927), „Под сянката на меча 1912 – 1917“ (1917), „Родино моя“ (1926), „Родни скрижали“ (1934), „Свобода или смърт“ (1932) и „Синът на героя-инвалид“ (1934) са включени в Списъка на вредната литература.

Паметник на марша „О, Добруджански край“ (текст Любомир Бобевски, музика Александър Кръстев) е открит в Каварна (2007). На мраморна разтворена книга е изписан текстът на добруджанския химн – на български и английски език.

• „Валентин Бобевски: Царска сабя с диаманти пази рода ми“, интервю на Мариела Балева, pressadaily.bg, 10 март 2013 г.
• От и за Любомир Бобевски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България