Lyuba Kasarova

Родена е в Солун в 1887 година в семейството на учителя Франтишек Сплитек, чех, преселен в България в 1880 година и на учителката Камелия Сплитек, по баща Волковская, рускиня, установила се в България в 1878 година. Завършва гимназия в Пловдив, България, а след това учи в Прага – в Музикалната академия и във Философския факултет на Карловия университет. Омъжва се за д-р по право Христо Касъров от сопотския род Касърови, чиито баща, Тодор Касъров, е собственик на една от най-големите книжарници в София.

Сестрите Олга и Люба Сплитек, фотограф Андрей Андреев, Пловдив

Връща се в България. Превежда от чешки на български творби на Божена Немцова, Каролина Светла, Елишка Краснохорска. Секретарка е на дружеството „Българо-чехословашка взаимност“ и в 1926 година редактира едноименния му орган. Пише в списание „Хиперион“, „Славянска беседа“, „Завети“, „Мисъл“, във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, „Развигор“. Членка е на Съюза на българските писатели.

Носителка е на чехословашкия Женски орден на белия лъв (1937).

• „Люлякови люлки“ (1930)
• „В съня на новороденото“ (1932)
• „Птицта феникс“ (1933)
• „Гласове“ (1937)
• „Какво ми нашепва музиката“ (1941)

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Люба Касърова

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Люба Касърова.

• "Из поемата Вардар: Ода на Вардар; Скопие – пролет 1941", публикувано във сп. „Литературен глас“, год. XIV, бр. 534, София, 17 декември 1941 г.