Lazar Nishkov

Лазар Нишков е роден в 1854 или на 4 май 1856 година в разложкото село Долно Драглища във виден род – чичо му е революционерът Михаил Нишков, а дядо му хаджи Никола Нишков е кмет на селото. Учи в Добърско при чичо си Анания. В 1874 – 1875 година учи в Пловдивската гимназия, а от 1875 година е учител в разложкото село Белица. На 26 октомври 1875 година се жени за Магда Николова Чолакова от родното си село. Участва в подготовката на въстание в 1876 година. При разкриването на революционните комитети в Разлога, Нишков е арестуван и затворен в Неврокоп, откъдето успява да се освободи чрез откуп. В 1877 година е учител в Мехомия.

Паметна плоча пред дома на Лазар Нишков и Константин Муравиев на улица „Хан Аспарух“ №53 в София

След Руско-турската война от 1878 година учи във Военното училище в Пловдив, Източна Румелия, и след завършването си в 1880 година служи в Самоков, България. В 1885 година е командирован в Одеса на специализация. При избухването на Сръбско-българската война се завръща в България и оглавява пехотна дружина от Втори пехотен струмски полк. Награден е за орден „За храброст“.

Участва активно в дейността на Македоно-одринската организация. Делегат е на Втория (1895), Третия (1896) и Осмия македоно-одрински конгрес от Самоковското дружество.

В Балканската война в 1912 година майор Нишков командва две опълченски дружини, които охраняват границата при Самоков. През Първата световна война командва дружина, охраняваща железопътната линия София – Червен бряг – Горна Оряховица. След войната е произведен в полковник и минава в запаса. Установява се в София. В края на живота си пиши спомени. Автор е на „Струмский полк във войната и преврата (1885 – 1886)“. От 5 август 1920 г. е в Опълчението.

Умира в 1938 година. Името му носи улица в град Разлог.

• Подпоручик (30 август 1880)
• Поручик (30 август 1883)
• Капитан (24 март 1886)
• Майор (5 август 1892)
• Подполковник ?
• Полковник (30 януари 1920)