Lazar Kraynichanec

Лазар Крайничанец е български книжовен деец, издател и печатар.

Роден е около 1895 година във Велес, тогава в Османската империя. Установява се в Скопие, където отваря печатница „Крайничанец“. В началото на XX век печатницата на Лазар Крайничанец е една от двете модерни печатници в града и печата много български издания, сред които и книгата на Тодор Крайничанец „Скопие презъ вековетѣ като старъ български градъ“. Новата сръбска власт обаче налага тежки данъци на българските печатници и купува собствена печатница в 1926 година по нареждане на Жика Лазич за разпространение на сръбска пропаганда, за да противостои на българския печат.

В началото на 1942 година участва в основаването на Велешкото просветно благотворително братство в Скопие, създадено на 25 януари, и е избран в Управителното тяло. Целта на Братството е да се оказва взаимна материална подкрепа на велешани, живеещи в Скопие, и организирана подкрепа на българските власти при необходимост.

За печатарската си пробългарска дейност е съден от новата комунистическа сръбска власт в Югославия в процес в Скопие в 1946 година, осъден по Закона за обидата на македонската чест. Излежава присъдата си в концентрационния лагер в Идризово.

В 1977 година е съден отново заедно с Петър Захаров и Ангел Митрев Геройски за пробългарска дейност – за твърдението, че македонците са българи. Митрев и Крайничанец са арестувани по обвинение, че четат „Ранни спомени“ на Симеон Радев и изданието на Българската академия на науките „Македонският въпрос – историческа справка“, за което след няколкомесечни изтезания и затвор Крайничанец е осъден на пет години и половина за вражеска пропаганда, а Митрев – на пет години.

Коста Църнушанов описва самозащитата на Крайничанец на процеса си така:

• Иван Крайничанец
• Тодор Крайничанец