Quick Facts
Biography
Кунигунда фон Мюнценберг (Елизабет) (на немски: Kunigunde von Munzenberg, Elisabet? von Münzenberg; † 1269) е благородничка от Мюнценберг и чрез женитба господарка на Вайнсберг.
Произход и наследство
Тя е третата дъщеря на Улрих I фон Мюнценберг († 1240) и съпругата му Аделхайд фон Цигенхайн († 1226), вдовица на граф Буркард фон Шарцфелд-Лаутерберг († 1225), дъщеря на граф Рудолф II фон Цигенхайн († 1188) и Мехтхилд от Графство Нида.
През 1255 г. тя наследява заедно с шестте ѝ сестри брат си Улрих II фон Хаген-Мюнценберг († 1255).
Фамилия
Кунигунда фон Мюнценберг се омъжва пр. 17 май 1240 г. за Енгелхард IV († 1279), господар на Вайнсберг, големият син на граф Енгелхард III Руфус фон Вайнсберг († 1242) и съпругата му Луитгард фон Шюпф († сл. 1250), дъщеря на Валтер II Шенк фон Шюпф († сл. 1218) и Ирментруд фон Боланден († сл. 1256). Нейната сестра Ирменгард (Елизабет) († 1269) се омъжва за неговия брат Конрад II († 1264).
Кунигунда и Енгелхард IV имат децата:
- Юта (* пр. 1259)
- Конрад III фон Вайнсберг Стари (* пр. 1267; † 1296), женен пр. август 1268 г. за Елизабет фон Катценелнбоген († 1330), дъщеря на граф Дитер V фон Катценелнбоген († 1276)
- Елизабет († пр. 1285), омъжена за Конрад фон Хехенрит
- Ирментруд (* пр. 1275; † сл. 1293), омъжена за Албрехт фон Еберсберг (* пр. 1267; † сл. 1293)
- вер. Енгелхард (* пр. 1277; † сл. 1279)
Енгелхард IV се жени втори път между 1274/1277 г. за Агнес фон Калв-Льовенщайн († сл. 1277)
Галерия
- Замък Мюнценберг
- Замък Вайнсберг (1515)
- Замък Вайнсберг
Литература
- Hans Otto Keunecke: Die Münzenberger. Quellen und Studien zur Emancipation einer Reichsdienstmannenfamilie. Hessische Historische Kommission Darmstadt 1978 (Quellen und Forschungen zur hessischen Geschichte 35).
- Simon M. Haag: Römer – Salier – Staufer – Weinsberger. Kleine Geschichte von Burg und Stadt Weinsberg. Verlag Nachrichtenblatt der Stadt Weinsberg, Weinsberg 1996, ISBN 3-9802689-9-3
- Bernd Fuhrmann: Weinsberg, Adelsfamilie. In: Historisches Lexikon Bayerns
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, p. 142., Vol. XII, Tafel 1.