Krum Zografov
Quick Facts
Biography
Крум Нацев Зографов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация и Македонската федеративна организация.
Биография
Зографов е роден в 1884 година в град Велес, тогава в Османската империя. По професия е часовникар. Завършва ІІІ клас. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието през 1904 година е начело на велешкия околийски революционен комитет. От 1907 година е четник при Иван Наумов Алябака и взима участие в сражението на връх Ножот.
При избухването на Балканската война е войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно е в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина.
Чета на МОО с командир Крум Зографов | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Георги Андонов | 28 | Велешко | Велес |
През декември 1912 година Зографов участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Димитър Ничев и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.
През Междусъюзническата война се сражава в Сборната партизанска рота. През Първата световна война е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на Тодор Оровчанов и 47 на Тане Николов, съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на Коста Войнович и Коста Пекянец в Моравската военноинспекционна област.
Зографов е сред противниците на Тодор Александров и през 1920 година е избран в ръководствато на Илинденската организация, а през 1921 година влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно със Заре Секулички, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров. В началото на 1922 година участва на помирителна среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров. След отказа на Тодор Александров да приеме помирението влиза в Източна Македония, начело на чета от 50 души, поддържана от земеделската власт в България. Целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония и да убие Тодор Александров. Четата на Зографов води сражение с четите на Панчо Михайлов и Тодор Александров и селска милиция, начело с Димитър Медаров. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти при село Кошево, Щипско и в завързалата се престрелка самият Зографов е убит. Според Петър Шанданов, който се позовава на разговор с Иван Михайлов, Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров. Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.