Krastyo Krastev

Кръстьо Кръстев е български физик.

Роден е на 12 юли 1900 г. в град Силистра в семейството на Дафина и Иван Кръстеви. След окупирането на Добруджа преди Първата световна война се премества в София. Тук завършва образованието си и започва да учи минно инженерство в Германия. Успява да защити три доктората. От началото на 30-те е назначен за директор на железниците и пощите. По-късно е назначен за професор по физика, технология и химия на мощните експлозиви във Военната академия в София.

На 12 август 1932 г. по време на стрелби с тежки оръдия измервателните уреди, които Кръстев използва, отчитат непознат феномен. След като изследва по-подробно явлението, разбира, че при взрива се отделят електромагнитни вълни, които се движат със скоростта на светлината. Той нарича това явление електромагнитна пулсация. На следващата година получава златен медал от Военното министерство за изобретение, позволяващо точна артилерийска стрелба.

Професор Кръстев продължава да изследва феномена с помощта на физици от отдела за измервателни уреди на фирмата Siemens, както и с физика Макс Планк. Същата 1933 г. неговото откритие е регистрирано с осцилограф и научно потвърдено от немските физици, с което получава името „Ефект на Кръстев“. Под негово ръководство се откриват три завода в София – завод за електротехническо оборудване „Едисон“, за химикали и лекарства „Алтрос“ и електрохимически завод „Аляска“. По-късно участва в конструирането на уредите за насочване на немските ракети „Фау-1“ и „Фау-2“.

На 9 септември 1944 г. Кръстев и семейството му се прибират към България през Словакия, но, научавайки за събитията в България, решава да не се прибере и заминава за Италия. Там през 1947 г. заедно с американския физик Албърт Стол обсъжда приложението на откритието си при атомни експлозии. Тогава заминава за Канада и е назначен за директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване в Торонто. През 1950 г. се установява в САЩ и застава начело на научноизследователския институт за сплави за хирургически инструменти в Шампейн. Малко след това е привлечен като специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили на САЩ. През 1950 г. участва на Женевската конференция по разоръжаването. По това време се среща с Алберт Айнщайн и обсъжда с него различни нови насоки за приложение на феномена, наречен на негово име. До 1962 г. името на откривателя на електромагнитния импулс стои в документите с гриф „Строго секретно“.

На 11 септември 1962 г. получава американско гражданство заедно със семейството си и награда на американската армия за изключителна служба. Умира на 16 септември 1969 г.