Kraste Traykov
Quick Facts
Biography
Кръстьо (Кръсте) Трайков или Трайчев, известен като Ресенски, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Кръсте Трайков е роден в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя. Включва се в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван (Йонче) Трайков, който е убит през 1905 година. Действа като четник в Охридско, а след това е назначен за околийски войвода в Преспа.
През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турски аскери при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Евстатий Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга. През 1904 г. е в четата на Спиро Олчев. От 1905 е околийски войвода в Ресенско. През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с комитета в Битоля. След Младотурската революция се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.
При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета №56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен. По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.
Чета № 56 на МОО с командир Кръстьо Трайков | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Години | Околия | Селище | Бележки |
Александър | Ресенско | Подмочани | |||
Александър Думов | Ресенско | Янковец | |||
Анастас Ляпчев | 26 | Ресенско | Ресен | ||
Иван Георгиев | Ресенско | Ресен | |||
Кръсто Спиров | Битолско | Лева река | |||
Мицко Георгиев | Ресенско | Круше | |||
Наум Павлевски | Ресенско | Круше | |||
Павле | Ресенско | Круше | |||
Панде Димитров | Ресенско | Избища | |||
Спиро Якимов | Ресенско | Дупени | |||
Стерио | Ресенско | Царев двор | |||
Трайко Митрев | Ресенско | Царев двор | |||
Христо Колев | Ресенско | Круше |
След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО. През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година. През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.
След освобождението си се завръща в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.
При анексията на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръсте Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет. Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация, а също и за кмет на града. Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България. Погребан е с почести в ресенския храм „Св. св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:
„ | Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“ | “ |
Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.
Галерия
- Четата на Кръстьо Трайков.
- Кръстьо Трайков (в средата) с четници.
- Кръстьо Трайков на стари години.
- Милан Матов и Кръстьо Трайков
- Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.