Konstantin Nikolov

Константин Николов (Колов, Коловски) Дулев е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.

Роден е в дебърското село Лазарополе, тогава в Османската империя. Произлиза от големия зографски род от Лазарополе Дулеви, чиито основоположници са Дуле и синът му Никола. Често работи заедно с брат си Кръстьо Николов. Двамата в 1891 година работят в „Св. св. Петър и Павел“ в Сталийска махала, Ломско.

В 1898 – 1899 година Константин Николов заедно с Никола Аврамов изработва иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в Буринец, Малесията.

В 1900 година участва в изписването на църквата „Света Богородица“ в Брод. В 1906 година изработва царските двери, входните врати към олтара, част от иконите на горните редове на иконостаса и амвонните икони за църквата „Св. св. Петър и Павел“ в битолското село Кърстоар.

В 1909 година с Кръстьо Николов изписват иконостасните икони и други икони за храма „Успение Богородично“ в Долно Дупени.

В 1924 година със синовете си Яким и Теодосий изписват църквата „Успение Богородично“ в Слоещица.

В 1926 година със синовете си Яким, Томо и Теодосий отново изписват притвора на лазарополската църква „Свети Георги“, за което говори надписът над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“

В 1927 година заедно със синовете си Яким и Теодосий обновяват фреските в църквата „Свети Никола“ в Градешница, като изписват горните зони на страничните кораби и централния кораб.