Konstantin Kavarnaliev

Константин Каварналиев е роден в Шумен през 15 февруари 1866 г. в търговско семейство. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 7^-и випуск.

Сръбско-българска война (1885)

Като юнкер участва в Сръбско-българската война (1885) в която командва 3-та рота от 5^-и пехотен дунавски полк и участва във военните действия при Банкя, Сливница (5 – 7 ноември), Цариброд (11 – 12 ноември) и Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в боя при с. Алдомировци. За отличие във войната на 3 декември 1885 е произведен в чин подпоручик и награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.

След войната завършва Военна академия в Белгия (1897) и след това специализира и в Италия. Служи като началник-щаб на 2^-ра бригада от 6^-а пехотна бдинска дивизия. На 15 декември 1907 е назначен за началник-щаб на 5^-а пехотна дунавска дивизия. През Балканската война е на същата длъжност, като за кратко в периода 14 декември 1912 до 16 януари 1913 г. е командир на 5^-и пехотен дунавски полк. През Междусъюзническата война е назначен за командир на 3^-та бригада от 3^-а пехотна балканска дивизия.

Сражение при Дойран

Каварналиев (вляво) с друг офицер. Фото Димитър Карастоянов

Възпоменателна плоча за Генерал Каварналиев

Шест дивизии, командвани лично от крал Константинос I, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Без да позволят да бъдат обкръжени, българските полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи и гръцката армия се устремява към Дойран. Полковник Каварналиев разполага само с два полка - 32-ри и 42-ри, които на всичкото отгоре са непълни и имат общо едва 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000 бойци. Един срещу четиринадесет.

Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Резерви и поддръжки от тила не идват. На 22 юни полковник Каварналиев изпраща в тила адютанта си поручик Дуров с думите: "Поручик, тръгни по пътя за София и ако срещнеш дори един български войник, прати ми го, за да го хвърля в боя!" Дуров среща много български войници. Но те също се сражават отчаяно – при Злетово, Щип, Занога, Кресна, Предела, Пехчево, Берово, Криволак, Калиманци. И на 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв – себе си. Напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Противникът е отбит, позицията удържана, гърците се отказват от настъпление към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва, че куршумът е пронизал важна артерия.

Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв на 23 юни 1913 г. Произведен е посмъртно в генерал-майор.

Възстановка на взривения паметник от Дойран изграден през 2009 г. в Шумен

През 1916 г., когато районът е окупиран от Царство България в чест на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на мястото, където е преди това е бил погребан полковникът. Паметникът е на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. Той е с надпис "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия". Паметникът е открит от полк. Борис Дрангов. Слово произнася и писателят Антон Страшимиров. В присъствието на войскови части от 9-а Плевенска пехотна дивизия е извършена панихида от полковите свещеници.
На мястото по това време са погребани и петима войници, загинали в боевете през 1916 година. Така около този паметник се оформят български военни гробища. Монументът е взривен през 1966 г. по време на акция по унищожаване на български военни паметници в Югославия. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. Впоследствие, по инициатива на Сдружение „Плиска”, паметникът е възстановен, но не се получава разрешение от новите македонски власти за поставянето му. Така паметникът е монтиран в родния град на загиналия - Шумен.

• Съединението 1885 - енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• При Тито взривяват паметника на героя, в. "Стандарт", 3 декември 2006.
• Божидар Димитров - Полк. Каварналиев бие сам гърците, в. "Стандарт", 3 декември 2006.
• Президентът Първанов откри паметник на генерал Каварналиев в Шумен, ШУМ.БГ, 27.11.2009, 12:48 ч.

• Портал „Военна история на България“