Kipra Sarafova

Кипра Петрова Сарафова, по мъж Хаджигеоргиева, е българска учителка от Македония.

Родена е около 1874 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден, България. Баща ѝ Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо ѝ Коста Сарафов и дядо ѝ архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско; и тримата са дейци на Българската екзархия. Нейни братя са българският лекар и офицер Ангел Сарафов, строителният инженер Никола Сарафов, известният български актьор Кръстьо Сарафов и революционерът Борис Сарафов, а сестра ѝ Злата става лекарка и деятелка на македонската емиграция в България, председателка на Македонския женски съюз.

Кипра Сарафова и сестра ѝ Екатерина (първородното дете в семейството) са от първите ученички, постъпили в Солунската българска девическа гимназия. Екатерина, макар и съвсем млада, учителства за кратко в Неврокоп; умира едва 16-годишна. През 1888 година семейство Сарафови се преселва в София.

Завършва Института за приложни изкуства във Виена (Австрия), след което се за­връща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 година е преподава­телка в Одрин. Жени се за Иван Хаджигеорги­ев, който умира през 1902 година на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка. След смъртта му Кипра с детето живее при брат си Борис Сарафов, а след убийството му – при брат си Никола Сарафов.

Учителка е по немски език в софийското училище „Свети Седмочисленици“ в продължение на много години, до пенсионирането си.

Умира в 1962 година.

• Портал „Македония“