Йован Котески

Йован Котески (на македонска литературна норма: Јован Котески) е поет от Република Македония.

Котески е роден през 1932 година в стружкото село Присовяни, като четвърто от петте деца на Петкана и Васил Котески. Учи литература в Скопие и след това работи като журналист в Радио Скопие. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1958 година.

На 2 септември 1985 година Котески е арестуван и осъден на 5 години затвор по обвинение, че нелегално работи за разпада на Югославската федерация и за създаване на независима македонска държава. Така Котески влиза в затвора Идризово като част от последната група политически затворници-интелектуалци в бивша Югославия. Во 1986 година от неговата съдба се заинтересува американският поет, Алън Гинсбърг, тогава председател на Комисията за защита на правата на писателите и журналистите на Световния ПЕН център. За неговото освобождение най-големи заслуги има тогвашният подпретседател на Световния ПЕН център и председател на Хърватския ПЕН клуб Предраг Матвеевич. С писма до Окръжния съд в Скопие и до Съюзния съд на Югославия в Белград той успява да издейства преразглеждане на присъдата на Котески и неговото освобождаване от затвора през юли 1987 година.

В 1989 година Котески започва работа в библиотеката „Другарче“, където работи до пенсионирането си. Последните си десет години от живота прекарва в относителна изолация в дома си в Скопие. В 2000 година излиза тритомна подборка от неговата поезия.

Котески умира на 12 юли 2001 година в Скопие.

• „Земја и страст“ („Земя и страст“) (1958),
• „Насмевка пред зорите“ („Усмивка пред зорите“) (1958),
• „Злодоба“ (1963),
• „Тежина“ (Тежест) (1965),
• „Пеплосија“ („Пеплосия“) (1966),
• „Сенки“ (1972),
• „Зелени порти“ (1975),
• „Хераклеја“ („Хераклея“) (1978),
• „Поморија“ („Помория“) (1981),
• „Бденија и сновиденија“ („Бдения и съновидения“) (1982),
• „Полилеј“ („Полилей“) (1983),
• „Плодови“ („Плодове“) (1985),
• „Тапија“ („Тапия“) (1985),
• „Живожарица“ (1990),
• „Сончева белегија“ („Слънчева белгия“) (1990),
• „Морници“ (1991),
• „Глувчето со двоглед“ („Мишлето с бинокъл“) (за деца, 1991),
• „Ралица“ (1992),
• „Злодоба“ (1992),
• „Лелејка“ („Лелейка“) (1994),
• „Самотија“ („Самотия“) (1994),
• „Празник“ (библиофилско издание в ръкопис, 1995),
• „Трагач“ („Търсач“) (поема, 1995),
• „Решетки“ (1996),
• „Приќе“ („Прикя“) (1997),
• „Одрон“ („Свлачище“) (1998),
• „Разор“ („Разораване“) (1999),
• „Кртечина“ („Къртичина“) (2000).