Johann von Hunolstein

Йохан фон Хунолщайн (на немски: Johann/Johannes Vogt fon Hunolstein; † 27 октомври 1328) е наследствен господар и фогт на замък Хунолщайн в Морбах в Хунсрюк (Рейнланд-Пфалц).

Той е син на фогт Николаус II фон Хунолщайн († 1315) и съпругата му Беатрикс (Биеле) фон Хаген († сл. 1319), дъщеря на Теодерих фон Хаген († 1274) и Мехтилд фон Мандершайд († 1296), дъщеря на Вилхелм II фон Мандершайд † сл. 1270) и Гертруд фон Вирнебург. Внук е на фогт Николаус I фон Хунолщайн, фогт фон Винтрих († сл. 1247). Брат е на Хилдегард фон Хунолщайн († 1306), омъжена за вилдграф Конрад IV фон Даун-Грумбах († сл. 1309)

През средата на 13 век родът се разделя на две главни линии, „стара и млада линия“. Старата линия е основана от фогт Николаус I фон Хунолщайн През 1280 г. Хунолщайн е даден на Трир. През 1296 г. граф Йохан фон Залм продава замък Хунолщайн, без да се интересува от правата на главните господари от Трир, на Николаус II фогт фон Хунолщайн. Това води до дългогодишни спорове. Фогтите фон Хунолщайн започват да се наричат също „господари на Хунолщайн“. Те успяват да си осигурят наследствено право. Старата династична линия на наследствените „фогтове фон Хунолщайн“ измира през 1488 г. и тяхната собственост е взета от архиепископите на Трир.

Йохан фон Хунолщайн се жени пр. 1300 г. за Елизабет фон Бланкенхайм († 15 януари 1324), дъщеря на Герхард V фон Бланкенхайм († 1309) и Ирмгард дьо Дюрбюи († сл. 1308). Те имат шест деца:

• Герхард фон Хунолщайн († сл. 1371), женен за Беатрикс фон Шлайден († сл. 1359)
• Йохан фон Хунолщайн
• Фридрих фон Хунолщайн († сл. 1347)
• Николаус IV фон Хунолщайн († 6 януари 1387), фогт на Хунолщайн, женен пр. 21 септември 1373 г. за рауграфиня Елизабет фон Нойенбаумберг (* пр. 1373; † сл. 1407)
• Катарина фон Хунолщайн († 11 октомври 1363), омъжена сл. 1331 г. за Арнолд фон Зирсберг-Дилинген († 6 юни 1345), син на Йохан фон Зирсберг († 1319)
• Хайнрих фон Хунолщайн

• Johann Friedrich Schannat: Eiflia illustrata oder geographische und historische Beschreibung der Eifel. Johann Peter Bachem 1829, S. 337. (Hunolstein, Google Books)
• Philipp de Lorenzi: „Pfarrei Hunolstein“. In: Beiträge zur Geschichte sämtlicher Pfarreien der Diöcese Trier. Band 1: Regierungsbezirk Trier, Trier 1887, S. 119 – 120. (Online, 2010, dilibri Rheinlandpfalz)
• Friedrich Toepfer: Urkundenbuch für die Geschichte des gräflichen und freiherrlichen Hauses der Vögte von Hunolstein. 3 Bände. Nürnberg 1866 – 1872.
  • Band I
  • Band II
  • Band III
• Martin Uhrmacher: dilecti fideles nostri? Niederadelige Herrschaftsbildung im 13. Jahrhundert: Der Aufstieg der Vögte von Hunolstein. In: Dietrich Ebeling, Volker Henn, Rudolf Holbach, Winfried Reichert, Wolfgang Schmid: Landesgeschichte als multidisziplinäre Wissenschaft. Festschrift für Franz Irsigler zum 60. Geburtstag. Trier 2001, S. 23 – 43. (1 Karte)
• Michael Embach: Der Codex Hunolstein und sein Stifter, der Trierer Domdekan Philipp von Hunolstein. In: Kurtrierisches Jahrbuch 2002. Trier 2002, S. 123 ff. (PDF)
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XI, Tafel 9., Tafel 24.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVI, Tafel 46.

• Die Familie von Hunolstein Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., andreasschommer.gmxhome.de