James Franklin Clarke

Джеймс Франклин Кларк-старши (на английски: James Franklin Clarke) е американски духовник, работил през голяма част от живота си в България.

Роден е на 31 януари 1832 година в Бъкланд, Масачузетс. През 1854 година получава бакалавърска степен от Амхърсткия колеж, а през 1858 година завършва Андоувърската богословска семинария, след което е ръкоположен за свещеник от Конгрегационалистката църква и за кратко е пастор в Бриджуотър, Върмонт.

През 1859 година Кларк заминава за Пловдив като мисионер на Американския съвет на комисионерите на чуждестранните мисии. В Пловдив основава Американския колеж, преместен по-късно в Самоков, а след това в София. При потушаването на Априлското въстание той е първият чужденец, посетил разрушените български селища в Тракия, и съставя списъци на жертвите и разрушенията.

Благотворителната дейност на Джеймс Кларк не ограничава само през периода след Априлското въстание. През 1903 г. мисионерите на Джеймс Кларк събират и разпределят помощи за българите бягащи от кланетата в Османската империя, след Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно и за македонските бежанци, установили се в страната. В критичния за българите период след Междусъюзническата война и последвалия Букурещки мирен договор, Джеймс клар заедно с Джон Беърд и Робърт Томсън изготвя меморандум до британския външен министър сър Едуард Грей с дата 5 август 1913 година. В меморандума изрично се заявява на ръководителите на Великите сили, че „населението на Македония е българско по произход, език и обичаи и съставлява неделима част от българската нация“. В него още пише, че:

Джеймс Франклин Кларк умира на 2 юли 1916 година в София. Негов син е мисионерът Уилям Кларк, а внукът му е американският българист Джеймс Франклин Кларк-младши.