Ivan Tsonev

Иван Иванов Цонев е български кинооператор и режисьор.

Роден е в град Гурково на 12 септември 1931 г. Завършил е Държавното полувисше училище за кинематография и фототехника в София (1954). Творческата си кариера започва в новосъздадения Младежки театър в средата на 1950-те години. Неговите портрети са шедьоври на фотографията.

В Студията за хроникални и документални филми заедно с Юлий Стоянов, Невена Тошева, Едуард Захариев и Оскар Кристанов създават модерна школа на съвременното българско документално кино.

Иван Цонев е сред най-значимите творци на българското операторско майсторство със свой оригинален авторски принос за развитието на българската документалистика, като превърна хроникьорството в изкуство с висока естетическа стойност.

• „Златна роза“ за филма „Дни“ (Варна, 1966)
• награда на кинокритиката за филма „Другарска среща“ (1966)
• първа награда за филма „30 май – 2 юни“ (VI ФБФ Варна, 1968)
• награда на журито за филма „Откраднатият влак“ (ФБФ Варна, 1971)
• голямата награда „Пауталия“ за филма „Призивът“ (ФБДФ Кюстендил, 1972),
• Втора награда на ФБФ Варна (1972)
• първа награда за филма „Лято на надеждите“ (ФБДФ Кюстендил, 1974)
• първа награда за филма „Въздухът“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
• награда на кинокритиката на МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1975)
• втора награда за филма „Моето село“ (ФБДФ Кюстендил, 1975)
• втора награда за филма „Паметници“ (ФБДФ Кюстендил, 1975),
• награда „За защита на мира“ на X МКФ в Москва, СССР (1975);
• награда за най-добър филм за филма „Шешкинград“ в лицето на творческия екип на ФБКФ Пловдив (1975),
• втора награда на оператора на ФБДФ Кюстендил (1975)
• награда на СБП за филма „С отворени очи“ в лицето на режисьора и оператора на IX ФБКФ Пловдив (1976)
• награда „Златен ритон“ за филма „Захарий Стоянов“ (IX ФБКФ Пловдив, 1976)
• награда за най-добър филм за „Любен Каравелов – материали от едно проучване“ в лицето на творческия екип на X ФБКФ Пловдив (1978)
• награда „Златен ритон“ за операторска работа на Иван Цонев в съоператорство с Й. Йорданов и Петко Петков за филма „Учители“ (X ФБКФ Пловдив, 1978)
• награда „Златен ритон“ за „Вечният музикант“ (XII ФБКФ Пловдив, 1980),
• награда „Сребърен гълъб“ на XXIII МКФ за късометражни филми в Лайпциг, ГДР (1980),
• специална награда на журито на МКФ за късометражни филми в Лил, Франция (1980)
• награда на БНФ в лицето на режисьора и оператора за филма „Дни в Жеравна“ (ФБКФ Пловдив, 1983)
• награда на МНП за филма „Из историята на българското образование“ (ФБКФ Пловдив, 1987)
• награда „Златен ритон“ за филма „Като на кино“, (ФБКФ Пловдив, 2002 г.)
• Грамота и почетен знак на Съюза на българските журналисти „Златно перо“ за дългогодишно достойно присъствие в киножурналистиката (януари 2013 г.)
• Орден „Св. св. Кирил и Методий“ – втора степен (25 май 2015, връчен от президента Росен Плевнелиев на тържествена церемония в Гербова зала на „Дондуков“ 2 в София)

• Отечествен кинопреглед (Кинохроника), (р+)
• Към изобилие, 1959, (оп+)
• Страшният смях, 1961, (оп+)
• България – осем милиона, 1962, (оп+)
• Културен живот № 12, 1963, (оп)
• Културен живот № 1, 1964, (оп)
• Културен живот № 2, 1964, (оп)
• Културен живот № 4, 1964, (оп)
• Пристанището, 1964, (оп)
• Тролейбус по бул. „Ленин“, 1964, (оп+)
• Дни, 1964, (оп)
• Нашият празник, 1964, (оп+)
• Наши хоризонти, 1964, (оп+)
• Толкова ли съм лош!, 1965, (оп)
• Сол, 1965, (оп) две версии спрени от тогавашната цензура и неизлъчени никога
• Бургаски окръг отдалеч и отблизо, 1965, (оп)
• България – земя, хора, слънце, 1966, (оп)
• Страници от историята на една култура, 1966, (оп)
• Ястребино, 1966, (оп+)
• Другарска среща, 1966, (оп)
• Панаирът в Лайпциг, 1966, (оп)
• Клоунада, 1966, (оп)
• Културен живот № 3, 1966, (оп+)
• План, (от поредицата „Фокус“) 1966, (оп)
• Един плюс един, 1967, (оп)
• Сурвачката, 1967, (оп)
• Театър на поезията и естрадата, 1967, (оп)
• Малката художничка, 1967, (оп)
• Възпоминание за гъбното лято, 1967, (оп)
• Хроника от България № 1, 1967, (оп+)
• 30 май – 2 юни 1967, (оп)
• Хроника от България № 3, 1967, (оп)
• Флоренция, 1968, (оп)
• Изкуството на Сиена, 1968, (оп)
• Кореком (реклама), 1968, (оп)
• На родна земя, 1968, (оп)
• Тракт, 1968, (оп)
• Път през годините, 1968, (оп)
• Измерения, 1968, (оп)
• Небето на Велека, (спрян/непускан по екраните в България) (игр) 1968, (оп)
• Неизвестният от Сиена, 1969, (оп)
• Сватби и разводи, 1969, (оп)
• Банскалии, 1969, (оп)
• Биографична справка, 1969, (оп)
• Великотърновски окръг, 1969, (оп)
• Един век БАН, 1969, (оп+)
• Стомана, 1970, (оп)
• Откраднатият влак, (игр) 1971, (оп)
• Младостта на един завод, 1971, (оп)
• Призивът, 1972, (оп)
• Георги Димитров и синдикалното движение, 1972, (оп)
• Свободното време, 1972, (оп)
• Банско, 1973, (р, оп)
• По долината на Струма, 1973, (р, оп)
• Мелник, 1973, (р, оп)
• Берлински диалози, 1973, (оп)
• Лято на надеждите, 1973, (оп)
• Изпращане, 1974, (оп)
• Моето село, 1974, (р, оп)
• Шешкинград, 1974, (оп)
• Съвършенство, 1974, (оп+)
• Въздухът, 1975, (оп)
• Паметници, 1975, (оп)
• Неделните мачове, (игр) 1975, (оп)
• Уловени мигове, 1975, (оп)
• Захари Стоянов, 1975, (оп)
• Островът, 1975, (оп)
• Провинциалисти, 1975, (оп)
• Златният, 1976, (оп)
• С отворени очи, 1976, (оп)
• След години, 1977, (оп)
• Моми, 1977, (оп)
• Художникът Г. Попов – Джон, 1977, (оп)
• Броени дни, 1977, (оп+)
• Спомени от едно пътуване, 1978, (р, оп)
• Търновските учредители, 1978, (оп)
• След делото, 1978, (оп)
• Испански кооперативи, 1978, (оп)
• Учители, 1978, (оп+)
• Варненската опера в Испания, 1978, (оп)
• Любен Каравелов – материали от едно проучване, 1979, (оп)
• Срещи с Анджей Вайда, 1979, (оп+)
• Вечният музикант, 1979, (оп)
• Там край реката, 1979, (оп)
• Къща-музей, 1980, (р, оп)
• Антонио Гауди, 1980, (оп)
• Срещи в Добруджа, 1980, (оп)
• Димитровският призив, 1980, (оп)
• Трети на Олимп – Злато, 1981, (р, оп+)
• След прожекцията на филма, 1982, (оп+)
• Делниците на бай Георги и Елинка, 1982, (р, оп)
• Дни в Жеравна, 1982, (оп)
• Към биографията на Димитров, 1982, (оп)
• Ден преди юбилея, 1982, (оп)
• Жътва, 1982, (р, оп)
• 5 дни от живота на Димитров, 1982, (оп)
• Воини-строители, 1983, (р, оп)
• Край синия Дунав, 1983, (оп)
• Село край море, 1983, (р, оп)
• Още веднъж за процеса, 1983, (оп)
• Три срещи с фашизма, 1984, (оп+)
• Първите 20 години, 1984, (оп+)
• Дъщерята на посланика Дод, 1985, (оп)
• Един майстор на цигулки, 1985, (р)
• Среща на Елба, 1985, (оп)
• Елпром – Троян, 1985, (р)
• По начин най-благороден, 1985, (оп+)
• Из историята на българското образование, 1985, (р+)
• Априлското въстание, 1986, (р, оп)
• Песни от земята, 1986, (оп)
• Алтернативата, 1987, (оп)
• Николай Павлович, 1987, (р, оп)
• Момчето, което наричаха „Господин Възхищение“, 1987, (оп)
• Равносметка, 1987, (оп)
• Един ден в Розовата долина, (видео) 1987, (р, оп)
• Ловеч – 24 градуса източно от Гринуич, (видео) 1987, (р, оп)
• Интер-програма, (видео) 1987, (р, оп+)
• Благополучен случай, 1988, (оп+)
• Кипровец – една българска надежда, 1988, (оп+)
• С пагони на поручик, 1988, (оп)
• Дух в бутилка, 1988, (р, оп)
• За Ернрот – без пристрастия, 1998, (оп)
• Търновската конституция, 1998,
• Конституцията като история, 1999,
• Като на кино, 2002, (оп)
• Невероятният Каблешков, 1999, (оп)
• Другарски срещи, 2004, (режисьор и оператор. Единственият филм заснет документално в продължение на 40 години с едни герои.

• Профил в IMDB
• Иван Цонев: „Най-трудно се прави простичкият филм“
• Кинооператорът Иван Цонев