Ivan Slavov

Иван Славов е български философ, публицист, дипломат. Професор, доктор на философските науки.

Завършва Софийския държавен университет през 1956 г. От 1960 г. е преподавател в катедра „Философия“ там. Доцент от 1971 г., а от 1979 г. професор. От 1976 г. е доктор на философските науки. Посланик на Република България в Словакия (1994-1998).

Личният му житейски и философски девиз е: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя агресивния снобизъм и в резултат търпи съкрушително поражение.

Жени се четири пъти и от първите си три брака има общо четири деца.

Умира на 16 февруари 2012 г. след прекаран инсулт и последвала кома.

Посветено е на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура – кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Той неуморно преследва не само кича и чалгата, но и еснафщината като цяло, плиткоумието и неграмотността във всичките им форми и проявления, на които противопоставя елитарния снобизъм на т.нар. „конячна интелигенция“. Критерият е прост – „Кич е всичко, което не се харесва на Иван Славов, безвкусица — всичко, което не съвпада с вкусовете на Иван Славов“. По този начин той превръща себе си в нагледно олицетворение на крилатата мисъл: „Човек е мярка на всички неща", подразбирайки под човек единствено себе си. Плоският хумор и злобната ирония му създават неповторим стил и имидж, като успешно компенсират недостига на елементарно здравомислие. Той изповядва максимата „Човек е оцелял, защото се е смял на всичко, на което се присмива Иван Славов и не е посмял да се смее на самия Иван Славов“.

Заради тази своя непримиримост с всичко пошло (според неговите представи) и недостойно за неговите вкусове, си спечелва прозвището „Транжорът на кича“, както го наричат феновете му.

• Марксовото естетическо наследство. Комплексен проблем. 1972.
• Кичът: Феноменология, физиономика и прогностика. София: Народна младеж, 1977, 272 с.
  • 2 изд. София: Архимед, 2002, 276 с.
• Иронията в структурата на модернизма. София: Наука и изкуство, 1979, 289 с.
• Критически резонанси. София: Наука и изкуство, 1982, 236 с.
• Дилетантизмът. София: Наука и изкуство, 1984, 262 с.
• Прекословици. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1988, 174 с.
• Марксизъм и естетика. 1988.
• Кич спектър. София: Наука и изкуство, 1990, 280 с.
• (съст.) Златната решетка: Политическите вицове от времето на социализма. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 408 с.
• (съст.) Фашизмът срещу „Фашизмът“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 295 с.
• Цеко Торбов: несломимият кантианец. 1992.
• Речник на глупостта. София: Издателско ателие Аб, 2001, 472 с.
• (съст.) Ученически и кандидат-студентски бисери. София: Архимед, 2002, 206 с.
• (съст.) Еврейски сатирикон. Най-добрите вицове. София: Колибри, 2003, 191 с.
• Смехотерапия – стрес – бизнес. София: Архимед, 2004, 464 с.
• Джобен смехар. София: Издателско ателие Аб, 2005, 235 с.
• Тоталният кич. София: Издателско ателие Аб, 2007, 444 с.
• (съст.) Евровицотека. София: Архимед, 2008, 358 с.
• Тъпизми и псувизми. София: Архимед, 2009, 295 с.
• Джоконда – Джокондиада. София: Архимед, 2010, 255 с.

• „In memoriam: Проф. Иван Славов си отиде, кичът остана“, e-vestnik.bg, 16 февруари 2012
• Стойков, Любомир. Професор Иван Славов...или мъжеството да бъдеш различен, Медии и обществени комуникации. Изд. УНСС / "Алма комуникация". 2012, № 12.