Quick Facts
Virgo
Biography
- Тази статия е за българския военен.За българския революционер вижте Иван Шапкаров.
Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.
Биография
Иван Шапкарев е роден на 25 август 1891 година в Орхание в семейството на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, който по това време е съдия в града, и жена му Екатерина. Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Военното училище в София. Иван Шапкарев става военен и участва в Балканските и Първата световна война. Достига чин полковник.
В 1919 година се жени за бъдещата видна поетеса Елисавета Багряна. Двамата имат син Любомир Шапкарев, който е юрист. Елисавета го напуска на 16 април 1925 година заради Боян Пенев и така го спасява от атентата в „Света Неделя“. Официално Шапкарев и Багряна са разведени от 1926 г. И. Шапкарев има втори брак – с Мария Пранджева. Мария и Шапкарев имат дъщеря – Катя.
От 1928 до 1931 г. е преподавател по фортификация във Военното училище, а през 1931 – 1934 г. е командир на Втори инженерен полк в Пловдив. След преврата през 1934 г. е уволнен от армията и от 1937 до 1941 г. работи като началник на административния отдел в Главна дирекция на БДЖ. През септември 1944 – края на 1945 г. е началник на инженерното снабдяване при Щаба на армията. След пенсионирането си Шапкарев работи като външен сътрудник на Етнографския институт с музей при БАН, активен член е на Македонското културно-просветно дружество „Гоце Делчев“, сътрудничи в Института за български език на БАН и др.
Умира на 26 ноември 1974 г. в София. Личният му архив се съхранява във фонд 1504К в Централен държавен архив. Той се състои от 239 архивни единици от периода 1860 – 1975 г.
Публикации
Публикува в периодичния печат и редица статии с научно и патриотично съдържание. Иван Шапкарев се занимава задълбочено с изследвания в областта на фолклора, етнографията и диалектологията. Публикува много статии в печата за охридския говор и за различни народни обичаи. Като пенсионер Иван Шапкарев систематизира богатия архив на баща си.
- „Детски игри и забавления“ (1951);
- „Хляб и хлебни произведения“ (1952);
- „Български прякори“ (1961);
- „Самоковски градски говор“ (1967).