Ivan M. Mirčev

Иван Мирчев е български поет.

Роден е на 11 октомври 1897 година в Стара Загора. Първите му публикувани стихове са в сп. „Бисер“ през 1913 година. От 1916 до 1918 година е редактор на старозагорското литературно списание „Хризантеми“. От 1921 до 1948 година работи като чиновник в Българската народна банка в родния си град. Негови стихове са публикувани в „Златорог“, „Везни“, „Септември“, „Пламък“, „Литературен час“, „Литературен фронт“ и други.

От 1967 година е почетен гражданин на Стара Загора. През 1977 година е удостоен с орден „Народна република България“. Член е на Съюза на българските писатели.

Мирчев организира първата самостоятелна изложба на художника Иван Милев, която се провежда в родния дом на поета.

Умира на 14 април 1982 година.

От него

Негово дело са следните стихосбирки:

• „Реките викат“ (1920);
• „Тринадесет мистерии“ (1921, заедно с Иван Хаджихристов);
• „Есенна флейта“ (1924);
• „Елегии“ (1926);
• „Видения“ (1928);
• „Отстранена земя“ (1929);
• „Златно и синьо“ (1935);
• „Сонети“ (1935);
• „Кажете, небеса“ (1942);
• „Сонети за житото“ (1942);
• „Самарско знаме“ (1951);
• „Срещи с Гео“ (1956);
• „Прозорецът се отваря“ (1957);
• „Звезди над Нева“ (1961);
• „Чудесното преображение“ (1963);
• „Парламент на чувствата“ (1965);
• „Часовник на стареца“ (1967);
• „Избрани стихове“ (1968);
• „Есенни наздравици“ (1971);
• „Гнездо от съчки“ (1976);
• „Младост“ (1977);
• „Цигулка под прозореца“ (1980);
• „Розовият хляб“ (1982).

За него

За него са написани следните книги:

• „Иван Мирчев. Литературно-критически очерк“, с автор Петър Тонков;
• „Отложена старост“, с автор Георги Димитров.