Ivan Grozev

Иван Грозев е български строителен предприемач и индустриалец, който започва дейността си непосредствено преди Освобождението от османско владичество и я развива през първите 3 десетилетия на свободна България.

Грозев е роден в Карлово. Учи във висше търговско училище във Виена и във военна школа в Белград.

През 1872 – 1874 година работи по строежа на железопътните линии на барон Хирш. По същото време построява вълненотекстилна фабрика в родния си град, която работи до Руско-турската война от 1877 – 1878 г., когато е разрушена.

Веднага след Освобождението Грозев служи в администрацията като председател на Пловдивския окръжен съвет. В продължение на 4 години (1879 – 1883) е кмет на Карлово.

От 1884 г. насетне се заема с широко предприемачество. През същата година наема държавната каменовъглена мина в Мошино и я експлоатира до 1892 г. През 1885 г. основава Българско строително дружество „Ив. Грозев и съдружие“, което изпълнява редица държавни поръчки през следващите години, включително завършената през 1888 г. железопътна линия Цариброд – София – Вакарел, свързваща столицата на България с по-рано построените железопътни линии към Централна Европа и Истанбул.

Грозев е кмет на София от 1894 до 1895 година. В периода 1904 – 1908 оглавява Софийската търговско-индустриална камара. След 1906 г. се намесва и в банковия бизнес като акционер и член на управителния съвет на Износно-вносна банка. Работи в кантората на Иван Д. Гешов в Пловдив. Участва в строежа на пристанище Варна.

Личният му архив се съхранява във фонд 2091К в Централен държавен архив. Той се състои от 18 архивни единици от периода 1883 – 1928 г.