Ivan Arzhentinsi

Иван Иванов Василев или Иван Аржентински, Иван Босяков е български офицер, белетрист и драматург.

Роден е в Гагово на 12 август 1910 г. Завършва гимназиалното си образование в Попово. Членува в нелегални кръжоци и издава литературното списание „Пламък“. От 1937 г. е член на РМС, а от 1938 и на БКП. Следва славянска филология в Софийския университет.

През 1930 – 1934 г. работи в Аржентина, където е член на Аржентинската комунистическа партия. След завръщането си в България работи като редактор на вестниците „Хоровод“ и „Литературен критик“. Секретар е на РМС в Гагово. От 1941 до 1944 г. е ятак на партизаните. По време на войната срещу Третия Райх е помощник-командир на четвърти армейски артилерийски полк и кореспондент на вестник „Работническо дело“. След това е командир на полк, главен редактор на Държавно военно издателство, заместник-главен и главен редактор на списание „Български войн“ и председател на Кабинета на военния писател.

Член на Съюза на българските писатели. Умира на 21 ноември 1989 г. в София.

Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас.

• 1967 г. – Заслужил деятел на културата
• 1970 г. – Почетен гражданин на Попово
• 1974 г. – Народен деятел на изкуството и културата

Иван Аржентински е автор на пиесите:

• „Буря над Югославия“ (1952)
• „Бунт“ (1955)
• „Генерал Заимов“ (1959)
• „Острието на ножа“ (1965)
• „Самоотлъчка“ (1966)
• „Лейтенант Огнянов“ (1967)
• „Среща с гнева на хората“ (1974)

• Славова, М. Иван Аржентински. Литературна анкета. София: Български писател, 1988.

• От и за Иван Аржентински в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Иван Аржентински в Литературен свят