Hristo Rukov

Христо Петров Руков е български актьор, режисьор и педагог, ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство.

Христо Руков е роден на 8 декември 1933 година в София в семейството на преселници от Косинец, Костурско. През 1956 година завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ при професор Ж. Мандаджиев, а през 1964 година Висшия институт за театър, музика и кино в Ленинград при професор И. Е. Кох. Между 1956 и 1961 година играе в драматичния театър в Димитровград, между 1961 и 1966 в Държавния сатиричен театър, а от 1966 до 1968 година в Народния театър в София. Между 1983 и 1990 година е заместник ректор на ВИТИЗ, а от 3 април 1990 година до 20 септември 2000 година е ректор на НАТФИЗ.

Сред основателите е на първия любителски киноклуб в България в Димитровград (1957). Участва в квартет „Буфосинхронисти“, изнесъл представления в 78 държави по света. Автор на книгите „Основи на сценичния бой“ и „За пластическата култура на актьора“. Играе във филмите „Огнена диря“ (1946), „Изкупление“, „Синята лампа“ (1974), „Роялът“ (1978), „Кръвта остава“ (1980), „Спасението“ (1984), „Не поздравил“ (1985), „Ешелоните на смъртта“ (1986), „Под игото“ (1990), „La donna e mobile“ и „Жребият“ (1993), „Полицаи и престъпници“ (1993 - 1995), „Записки по българските мафии“ (1994), „Нощта на самодивите“ (1995) и други.

Умира на 28 януари 2001 година и е погребан в Централните софийски гробища.