Hristo Manolov

Христо Емануилов Манолов е български композитор и диригент. Син е на композитора Емануил Манолов.

Учи композиция и дирижиране в Дрезденската консерватория при проф. Паул Брютнер. След завръщането си в България работи като диригент на оркестъра при Тютюнева кооперация „Асенова крепост“ в Асеновград (1926). Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив (1927-­28). Създател и пръв диригент на хор „Гусла“ (1929-­30). Диригент на оркестъра при мини „Перник“ (1933­-38) и на оркестъра при театър „Одеон“ в София. Диригент на хор „Морски звуци“ във Варна (1938­-40) и на Варненската народна опера (1947-­52). Военен капелмайстор в Харманли (1940-­47), Пещера, Пловдив и др.; утвърдил нов професионален стил в практиката на военните духови оркестри в България. Диригент на Ансамбъла на строителни войски (1952-­53).

Автор е на първия български балет „Змей и Яна“ (1937), поставен от балетмайстора Анастас Петров за Софийската народна опера. Либретото е по българска народна приказка, а музиката е близка до българското народно творчество. Музиката му е свързана с народната песенност, оркестровите му опуси представят характерния за първите десетилетия на ХХ век битов симфонизъм. През 1958 г. синът му Здравко Манолов, също композитор, прави втора редакция на балета.

Опери

• „Калиакра“
• „Тамирис“
• „Русалка“ („Водна лилия“)
• „Чудото в Лопушанския манастир“

Балети

• „Змей и Яна“ (1937, София)
• „Татари“ (1949, Варна)

Оперети

• „Софи“
• „Младият герой“
• „Богдане, Бог да те убие“ (1934)

Други музиални творби

• Кантата „Девети септември“
• „Златният век“
• „Из западния край“
• „Българска рапсодия“
• 4 български симфонични танца
• „Подвиг“
• Концерт за цигулка и оркестър
• „Празник“ – рапсодия за духов оркестър:
• Струнен квартет

Хорова музика

• „Жетвари“
• „Рибар“
• „Гуслар ми гусли“
• „Рачовица“
• „Татари“
• „Костурска изгора“
• „Станке ле, чорбаджийке ле“

Църковна музика

За смесен хор

• Тържествено богослужение за двоен смесен хор (1930)
• Литургия в ре минор в български стил за архиерейска служба (1943)
• Св. Литургия в сол мажор (незав.)
• Всенощно бдение (пълно осмо-гласие) (1938).

за мъжки хорː

• Литургия в до мажор за еднороден мъжки хор (1941)
• Пълна литургия в старобългарски стил (1948)
• Литургия в до мажор с Псалом 37
• Всенощно бдение за мъжки четиригласен хор в старобългарски стил