Hristo Kalchev

Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата вулгарни романи.

Роден е на 11 август 1944 г. в София. От 1948 до 1953 г. баща му лежи в концлагера в Белене, а семейството му е изселено от София. Завършва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като драматург в театрите в Русе и Пазарджик. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Бил е републикански шампион по фехтовка (сабя). Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син. Умира в съня си на 22 март 2006 г.

Христо Калчев е един от героите на романа на Красимир Дамянов „Студентът по хармония“.

Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.

Първият му разказ излиза във в. „Народна младеж“ през 1968 г. За отпечатването на разказа се застъпва Георги Марков. Той става и редактор на първата Калчева книга „Инерция“, която е планирана за издаване през 1974 г. Точно преди книгата да излезе от печат обаче авторът на „Задочни репортажи“ емигрира и с редакторството се заема Димитър Начев.

Между 1996 и 2006 г. със своите „вулгарни романи“ Христо Калчев непрекъснато присъства в класациите по продажби на българските книжарници.

15-ият „вулгарен“ роман на Христо Калчев, „Изстрелът на амнистията“, е отпечатан от издателство „Световит“, но се разпространява само с вестниците „Монитор“ и „Телеграф“. Той е първата книга от поредицата „Феникс“, един от първите издателски проекти за киоскова търговия в България от първото десетилетие на ХХI век.

След посмъртното отпечатване на романите му „Вълчи капан I“ и „Вълчи капан II“ избухва скандал. Издателят му твърди, че Калчев е оставил две тетрадки, които приятелят на Калчев Владо Даверов само е редактирал. Но Виктор Пасков и други твърдят, че става дума за спекулация с пазарния успех на Калчев и че това са романи, написани от Даверов.

Умира на 22 март 2006 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.

• „Инерция“ (1976)
• „Предел“ (сборник с разкази и новели)
• „Железният кон“ (сборник с новели). София: Български писател, 1978, 105 с.
• „Монолог“ (сборник с новели). Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 134 с.
• „Луда вода“. София: Народна младеж, 1980, 199 с.
• „Вътрешна светлина“. София: Български писател, 1981, 158 с.
• „Гняв Рисов“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 145 с.
• „Опит за оцеляване“. София: Профиздат, 1988, 128 с.
• „Студен огън“. София: Георги Бакалов, 1990, 131 с.
• „Нежни вълци“. София: Профиздат, 1985, 112 с.
• „При самозащита“. София: Артик 5, 1996, 343 с.
• „Легендата Прудкин – In Memoriam“
• трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва:
  • „Белият дявол“. София: Български писател, 1987
  • „Белият дявол. Синове“. София: Български писател, 1989, 287 с.
  • „Белият дявол атентатор“. Велико Търново: Абагар, 1989
• „Нерон Вълкът“. София: Ла Страда ООД, 1996, 150 с.
• „Калигула Бесният“. София: НКХТИ, 1996, 166 с.
• „Цикълът на Месалина“. София: Артик 5, 1996, 158 с.
• „Кървавият преход на нежната революция“ – издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина)
• „Ликвидирайте генерала“. Книга четвърта. Издадена с любезното съдействие на хотел Родина, София, 1998, 158 с.
• „Оратория за козел и ангорска котка: Вулгарен опус в до мажор“. Родина, 1998, 157 с.
• „Кървавият път на коприната“. София: Световит, 1999, 126 с.
• „Венерин хълм“. София: Световит, 2000, 174 с.
• „На лов за зеления принц“. София: Световит, 2001, 176 с.
• „Последно причастие“. София: Световит, 2002, 143 с.
• „Сънят на уморения лъв“. София: Световит, 2003, 94 с.
• „Откриване на ловния сезон“. София: Световит, 2003, 136 с.
• „Лебедовата песен на майора“. София: Световит, 2003, 120 с.
• „Синдрома на глутницата“. София: Световит, 2004, 140 с.
• „Спрете полета на сокола“. София: Световит, 2004, 152 с.
• „В очакване на шейха“. София: Световит, 2004, 208 с.
• „Изстрелът на амнистията“. София: Световит, 2005, 179 с.
• „Вълчи капан I“. София: Световит, 2006
• „Вълчи капан II“. София: Световит, 2006, 123 с.

• От и за Христо Калчев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Произведения на Христо Калчев вМоята библиотека
• Христо Калчев, „Студен огън“ (роман)
• Виктор Пасков, „Думи за Христо Калчев“, в. „Монитор“, 26 ноември 2005
• Йордан Ефтимов, „Най-българският съвременен автор“ Архив на оригинала от 2016-04-10 в Wayback Machine., в. „Сега“, 23 март 2006
• Румен Леонидов, „Черният Пророк реши да ни зареже завинаги“, „Факел“, 22 март 2013
• Маринели Димитрова, „Христо Калчев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН

Интервюта

• „Христо Калчев: Омръзна ми да бия камбаната“ Архив на оригинала от 2017-09-27 в Wayback Machine., интервю на Кристи Петрова, сп. „Тема“, бр. 7 (71), 17-23 февруари 2003 г.
• „Христо Калчев: Страх ме е от болката“ Архив на оригинала от 2014-03-20 в Wayback Machine., интервю на Ваня Овчарова, в. „Новинар“, 16 октомври 2004 г.
• „Писателят Христо Калчев: Във всяка държава има мафия, но само българската мафия си има държава“, интервю на Елена Кръстева, в. „Монитор“, 26 ноември 2005 г.
• „Христо Калчев: Готов съм да ида в съда“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 28 декември 2005 г.
• „Христо Калчев: Ако ме убиете, ставам светец“, интервю на Велислава Панова и Миглена Славова, в. „Новинар“, 23 март 2006 г.

Нормативен контрол	BIBSYS ISNI Koninklijke PLWABN IdRef VIAF WorldCat
Нормативен контрол	BIBSYS ISNI Koninklijke PLWABN IdRef VIAF WorldCat