Gregory Popdimitrov

Григорий (Григор) Попдимитров Лазаров (изписване до 1945 година Григорий п. Димитровъ) е български духовник, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония в края на XIX – началото на XX век, един от водачите на българското просветно и църковно дело в Костурско и Тиквешко.

Григорий Попдимитров е роден в 1864 година в тиквешкия град Неготино, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. В 1888 година завършва с третия випуск на Солунската българска мъжка гимназия и 15 години е български учител из Македония.

През март 1902 година е ръкоположен за свещеник и назначен от Екзархията за председател на българската община в Костур, където работи за утвърждаване на българщината и спирането на гръцката пропаганда. На два пъти гръцки агенти се опитват да го убият. В Костур го заварва избухването на Илинденско-Преображенското въстание и Попдимитров се укрива у сарафите евреи Аврам и Манехето, за да не бъде убит от развилнелите се турски тълпи.

При откриването на български параклис и екзархийско архиерейско наместничество в южномакедонския градец Хрупища в 1905 година, Лазаров е изпратен като пръв архиерейски наместник. Две години наместничеството се помещава в къщата на Шомо Сикавичовски, а по-късно се мести в обществена сграда. Архинаместничеството на Лазаров е във време, в което българщината е изложена на силните удари на турските власти, заради революционното движение и на гръцките андартски чети, заради отказа на костенарийските села от елинизма, които спъват дейността му. Лазаров подпомага изгонените от родните им места от андартите бежанци, настанени в Хрупища. Влиза обаче в конфликт с част от българското гражданство и е сменен от Атанас Шишков.

Георги Христов го определя като:

До 1913 година изпълнява екзархийски поръчения в Кавадарци, Лозенград, Дойран и Кукуш. Като архиерейски наместник в Дойран Попдимитров успява да върне на българите градската църква „Свети Илия“, предадена след Младотурската революция в 1908 година на гъркоманите. Лазаров е назначен за архиерейски наместник в Тиквеш. В 1913 година след окупацията на Тиквеш от Сърбия, е пребит, защото се опитва да причака своя митрополит на железопътната гара в Криволак, а къщата му е съборена. След Междусъюзническата война се изселва в София. Членува в Илинденската организация.

Иконом Григор Попдимитров умира на 21 декември 1941 година.