peoplepill id: gospodin-gochev
GG
Bulgaria
1 views today
1 views this week
Gospodin Gochev
Bulgarian State Security officer

Gospodin Gochev

The basics

Quick Facts

Intro
Bulgarian State Security officer
Places
Work field
Gender
Male
Place of birth
Obruchishte, Galabovo Municipality, Stara Zagora Province, Bulgaria
Place of death
Sofia, Sofia Capital Municipality, Sofia City Province, Bulgaria
Age
59 years
The details (from wikipedia)

Biography

Господин Гочев Стоянов е български офицер Държавна сигурност (генерал-лейтенант).

Биография

Господин Гочев е роден на 23 август 1915 година в село Обручище, Харманлийско, в средно заможно семейство. Баща му е член на Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), има двама братя и сестра. Докато учи в гимназията в Хасково, през 1931 година става член на комунистическия Работнически младежки съюз (РМС). През 1934 година е изключен от гимназията за нелегална дейност, записва се в гимназия в Кърджали, но скоро е изключен и оттам. През есента на 1934 година е арестуван и съден, като до оправдаването му през ноември 1935 година остава в затвора. След освобождаването си се връща в Хасковската гимназия, където е секретар на организацията на РМС, като този път успява да завърши. Отбива военната си служба в Бургас с прекъсвания между 1938 и 1940 година, като през 1939 година става член на Българската комунистическа партия (БКП). След уволнението си от казармата се връща в Обручище, където работи като книговодител, и следва три семестъра стопански науки.

Веднага след Деветосептемврийския преврат от 1944 година Гочев отива в Хасково и взима „активно участие в установяването на народната власт“, евфемизъм за последвалите преврата масови убийства и насилия. Назначен е за началник на участък в Народната милиция, а от 20 януари 1945 година е помощник околийски началник на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Хасково. По това време изкарва двумесечен курс за командири на народната милиция.

На 13 февруари 1946 година Господин Гочев е прехвърлен в София като помощник-комендант на Народната милиция в града. На 28 февруари 1947 година е преместен в Снабдителния отдел на милицията по негово настояване, за което се позовава на здравословни проблеми. Малко по-късно е прехвърлен в администрацията на Временното председателство на републиката, през 1948 година става член на Централния съвет на Профсъюза на електроработниците, а от януари 1949 г. е началник на отдел „Кадри“ в Министерството на електрификацията. В началото на 1950 година е назначен в апарата на Централния комитет на БКП, като от началото на 1951 година до 17 юли 1951 година е ръководител на сектор в отдел „Административен“ при ЦК на БКП.

От 1 август 1951 година Гочев е върнат на служба в МВР, като направо е назначен за заместник-началник на Първо управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност като му е присвоено направо звание „подполковник“. Той няма никакъв предишен опит или подготовка в разузнаването и не говори никакви чужди езици, включително руски и френски, които е изучавал известно време. От 19 януари 1952 година е началник на Първо управление, а през април е повишен в полковник. През 1954 година завършва едногодишна школа в Съветския съюз. На 12 септември 1959 година е повишен в генерал-майор.

На 23 март 1964 година Гочев, който има постоянни здравословни проблеми, е преназначен за ръководител на Учебно-методическата комисия към Държавна сигурност, запазвайки ранга си на началник на управление. През 1965 година за кратко е началник на Групата за контрол и обобщаване на опита в Държавна сигурност. От 3 декември 1965 година става заместник-завеждащ на отдел „Военен“ при ЦК на БКП, запазвайки привилегиите си на генерал от Държавна сигурност, а през 1969 година е повишен в генерал-лейтенант. Освободен е от действителна военна служба на 10 август 1973 година поради здравословни причини.

Господин Гочев е автор на две книги. През 1966 година излиза документалното изследване за дейността на Абвера в България през Втората световна война „Бюро Д-р Делиус“, а през 1972 година повестта с шпионски сюжет „Червените въгленчета“, чийто сюжет напомня действителния случай с провала на българския разузнавач Кирил Масленков през 50-те години.

Господин Гочев умира на 28 март 1975 година в София.

Военни звания

  • подполковник от ДС – 16 ноември 1951
  • полковник от ДС – 29 април 1952
  • генерал-майор от ДС – 12 септември 1959
  • генерал-лейтенант от ДС – 1969

Награди

  • Орден „Червено знаме“ – 9 септември 1954
  • Медал „За боева заслуга“ – 1956
  • Орден „Народна република България“ III степен – 1959

Книги

  • Бюро д-р Делиус, Изд. Народна култура, 1968
  • Червените въгленчета, изд. на ОФ, 1972

Бележки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
Lists
Gospodin Gochev is in following lists
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Credits
References and sources
Gospodin Gochev
arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes