Georgi Tishinov

Георги Христов Тишинов е български общественик, лекар и поет.

Роден е на 16 ноември 1902 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя (днес Килкис, Гърция). Още докато е дете, семейството му се преселва в Солун, където учи до 10-годишна възраст. Майка му, Магдалина Тишинова, се дипломира като акушерка и работи в Солун.

Когато през Междусъюзническата война (1913) гърците извършват погром срещу българите в града, майка му го натоварва сам на един австрийски кораб и го изпраща по море през Цариград за Варна, при най-малката си сестра Вела. След дълги перипетии и митарства няколко години по-късно той се събира с майка си в Горна Джумая, днешния Благоевград. Работи известно време и със събраните пари отива да учи медицина в София.

Завършва медицина през 1937 година. До края на живота си практикува лекарската си професия: в Градешница, където е първата му работа, в Сандански, Благоевград, Кочериново. Той е един от най-популярните през 40-те, 50-те и 60-те години на XX век джумалии като лекар, агитатор за здравословен начин на живот, патриот и поет.

След пенсионирането си отива да работи като лекар в Балабановата фабрика в Кочериново.

Със съпругата си Тонка имат един син, Йосиф, който също става лекар – хирург и анестезиолог, а неговият син Николай – стоматолог.

Умира на 21 февруари 1966 година в Кочериново.

Лекар

През 1946 г., когато се открива благоевградската поликлиника, разположена в четири стаи на частна къща, д-р Георги Тишинов е единственият лекар в нея, подпомаган от един фелдшер.

Известен е като лекар самарянин, тъй като неведнъж, повикан при болен и виждайки бедността в къщата, той заедно с написаната рецепта оставя и пари за купуването на лекарствата.

Поет

Д-р Тишинов пише десетки стихове, епиграми, афоризми, гатанки-характеристики на колеги и др., темите са разнообразнии. Темата за Македония и за българското съзнание на „македонците“ е една от основните („Моето кръщелно“ и други).

Лекарските си внушения – за здравословен начин на живот, чистота, правилно хранене и пр., ги отправя чрез стихове и чрез примера си. Възпява баражите на реката, построени след голямото наводнение от 1954 г., където моржува и плажува, води приятели и деца („Най-добрият лекар наш е шумящият бараж, но се иска за това там да ходиш месец-два…“). Там на следващата година след смъртта му е направена скромна чешмичка в негова памет.

Някои от творбите му са издадени в стихосбирката „Моето кръщелно“ (2017).

• Моето Кръщелно (В отговор на Лазар Колишевски и другите сръбски агенти от Вардарска Македония), публикувано във в-к „Македонска трибуна“, год. 34, бр. 1717, Индианаполис, САЩ, 25 февруари 1960 година
• Terziev, Venelin, Silva Vasileva. Literature as the other side of science. // International Journal of Social Science And Human Research, Volume 06 Issue 06 June 2023, p. 3244-45.