Georgi Filipov Vladikov

Георги Филипов Владиков е български партизанин, деец на БКП, бивш депутат, дипломат и посланик.

Георги Владиков е роден на 22 януари 1926 г. в Перущица. На 17-годишна възраст става най-младият партизанин от отряд „Антон Иванов“, а след разгрома на отряда – в бригада „Георги Димитров“. Той е първият перущински партизанин, излязъл в Балкана на 24 март 1943 г. Потомък е на героичен перущински род. Прадядо му е Тодор Владиков – командир на Шести участък при защитата на Перущица по време на Априлското въстание (1876 г.), а баща му е Филип Владиков – участник в Септемврийското въстание през 1923 г.

Георги Владиков е учил в Търговската гимназия в Пловдив. Като млад партизанин е неустрашим. Обикаля селата, среща се с ятаци, набавя оръжие и храна. Скоро става любимец на по-възрастните партизани и на ремсовата младеж.

След 9 септември 1944 г. е един от първите доброволци в Отечествената война на България. Става заместник-командир и политически ръководител на войскова част, състояща се от млади парашутисти. При ожесточените сражения срещу хитлеристките войски в редовете на Първа българска армия за хребета Страцин е ранен от парче шрапнел в левия крак под коляното.

След края на Втората световна война работи за кратко в ДСО „Винпром“ в София и завършва с отличие Висшия икономически институт „Карл Маркс“.

От 1950 г. работи като инструктор в ЦК на БКП и същевременно завършва Висшата партийна школа. Става заместник-завеждащ на селскостопанския отдел.

От 1955 до 1976 г. оглавява отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП.

Няколко мандата е и народен представител. Трудовата си дейност завършва на дипломатическа работа. Посланик е на Народна република България в Чехословакия, Египет и Конго – Бразавил.

Умира на 11 април 1999 г., на 73-годишна възраст.

• Биография на Георги Владиков в Безсмъртния полк, автор: Юлия Владикова, 16 април 2016 г.