Georgi Cholakov

Георги Николов Чолаков е български революционер.

Чолаков е роден на 22 септември 1853 година в разложкото село Долно Драглища, в семейството на селския кмет Никола Чолаков и Катерина, дъщеря на просветния деец Михаил Манзурски. Учи в родното си село, в Разлог и Якоруда, завършва класното училище в Пловдив около 1870 година. Учителства в родното си село, в Баня, а по-късно в Перущица и Ветрен, където в 1875 година го заварва подготовката на въстание за следната година. Представител е на Разлога на Оборищенското събрание като Георги Цветков. Чолаков довежда в Разлога основния агитатор Кузман Поптомов. След разкрития е арестуван и затворен в Мехомия, а по-късно – в Неврокоп и в Пловдив. Подложен на изтезания, Чолаков издава каква е била мисията му в Оборище и каква е била мисията на Поптомов, и е осъден на смърт. Османците се добират до имената на повечето ръководители в Разложко и са арестувани над 80 души учители, свещеници и селяни, като от местните ръководители се спасява само Щерьо Михайлов. Чолаков минава през арестите в Мехомия, Неврокоп, Сяр, Драма, и Кавала. Накрая е хвърлен в Пловдивския затвор, сред най-видните дейци на ІV революционен окръг. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена.

След Руско-турската война е амнистиран и работи като преводач в окръжното управление в Горна Джумая. Член е на горноджумайския комитет „Единство“ и участва в Кресненско-Разложкото въстание. По време на въстанието е войвода на чета. След като Горна Джумая е върнат на Османската империя, се изселва в Дупница, където работи като секретар в съда.

Установява се в Златица, където е учител. Избран е за кмет на града. Инициатор е за откриването на прогимназия, за изработването на първия градоустройствен план, за разширяване на водопроводната мрежа, за залесяване. Активен деец е на Македонската организация. През 1895 година е делегат на Втория, през 1896 година – на Третия, а опрез 1897 година – на Четвъртия македонски конгрес от Златишкото македонско дружество.

По време на Сръбско-българската война през 1885 година е начело на чета от 70 доброволци. След войната е околийски началник в Златица и училищен инспектор в Трън и Софийски окръг. В Трън в 1879 година се ражда синът му Асен Чолаков, участник в Илинденско-Преображенското въстание, генерал.

Георги Чолаков е народен представител в IV (1884 – 1886) и V (1887 – 1890) Обикновено народно събрание. Умира в Златица през 1919 г.