Gancho Savov

Ганчо Савов е български писател, учен, преводач и публицист.

Ганчо Савов е роден на 25 октомври 1930 г. в Дряново. Завършва гимназия в Белград, получава висшето си образование по филология в университетите на Загреб, Сараево и Любляна. Работи в български издателства и периодични издания, както и в БАН. През 1974 е осъден на 18 години затвор по скалъпени обвинения в държавна измяна (шпионаж в полза на Югославия) и идеологическа диверсия. Излежава 11 години от присъдата си и е освободен през 1985. До 1989 не му е разрешено да работи по специалността си и да публикува. Принуден е да се препитава като работник. Негови приятели поемат риска да публикуват някои от произведенията му под различни псевдоними. След 1989 е реабилитиран с определение „необосновано репресиран“. Продължава активната си публицистична дейност. От 1994 до 1997 е главен редактор на сп. „Панорама“ и председател на Съюза на преводачите в България. Преподава балканистика във Великотърновския университет, сътрудничи на редица периодични издания и издателства. Превел е няколко десетки книги и множество отделни произведения. Съставител на антологии. Лауреат на множество престижни български и чуждестранни литературни награди. Член е на Асоциацията на интелектуалците „Кръг 99“ в Сараево, както и на Българския национален комитет на Европейската културна фондация. През май 2007, заедно с Кристин Димитрова, Георги Константинов, Никола Инджов, Димитър Гулев и Бойко Златев, Ганчо Савов участва в творческата среща между писатели от Сърбия и България, проведена в Цариброд, Сърбия, по покана на Сръбския ПЕН.

• „Словения“ (1992)
• „Хърватско“ (1992)
• „Босна и Херцеговина – истини и хипотези“ (1994)
• „Капан за контри“ (1998)
• „The Dramatic Capital of Today's Europe“ (1998)
• „С мастило от сълзи и кръв“ (1999)

Учебници

• „Южнославянските страни. Земя и народи, историческо и духовно развитие – кратък преглед“ (2004)
• „Южнославянските литератури през ХХ столетие. Литературно-исторически преглед“ (2002)
• „Южнославянските литератури до началото на ХХ век“ (2007, в съавторство с Хр. Бонджолов)

• Златен почетен знак на Съюза на преводачите в България (1992)
• Почетна награда на Министерството на културата за принос в културата (1997)
• Награда „Балканмедиа“ (2000)
• Награда на сръбския ПЕН за преводите му на български език на сръбска литература (2000)
• Национална награда за литература „Рачо Стоянов“ (2003)
• Националната словенска награда за популяризация на словенската литература и почетното звание „Посланик на словенската литература и култура“ (2006)
• Награда на Съюза на преводачите в България за 2006 година.
• Награда „Златен кръг“ от Асоциацията на сръбските писатели за популяризация на сръбския хумор и сатира (2010).

• Ганчо Савов. Из "Затворнически песни" (1974-1985)
• Ганчо Савов - посланик на словенската литература и култура, интервю за сп. „Европа 2001“, бр. 4, год. XIII, 2006, стр.54.
• Ганчо Савов. Словения - такава каквато я познавам