Franchesko Soymirovich

Франческо (Франьо) Соймирович (Свимирович) е български католически духовник от XVII век.

Роден е през 1614 г. в Чипровци. Учи католическо богословие в Италия, след което се завръща в Чипровци. Активен помощник на Петър Богдан още в началото на своята църковна и обществена дейност. Владеел турски, влашки, латински, италиански, сръбски и други езици. Франческо Соймирович оставя ръкописа „История на Сърбия”.

Известно време служил като генерален викарий на Българската католическа провинция, а преди това – като кустос и гвардианин (секретар) на Петър Богдан. Бил негов чест спътник при обиколките му из Българско и Влашко. Например през 1637 и 1640 г. двамата били във Влашко и водили успешна борба да си възвърнат основания някога от чипровски търговци католически манастир близо до Търговище. По това време Франческо Соимирович бил вече съдия на Конгрегацията за българските и влашките земи.

И той като Петър Парчевич изпълнявал дипломатически поръчения. През 1647 г. участва в мисията на отец Петър Парчевич във Влашко и Полша, където провежда разговори за съвместни действия против Османската империя. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ Петър Богдан посещава последователно австрийския император Фердинанд ІІ, полския крал Сигизмунд ІІІ и влашкия войвода Матей Бесараб.

През 1651 г. е назначен за призренски епископ, а от 1656 г. - и за охридски архиепископ. В 1661 година епархията е закрита и Соймирович поема първо управлението на Марцианополската архиепархия. В 1663 г. поел управлението на Никополската католическа епископия на мястото на отстранения Филип Станиславов.

След много скитания и гонения от османската власт Франческо Соимирович останал в Чипровци в очакване на нова църковна длъжност. Той умира в Чипровци през 1673 г.