Evdokia Peteva-Filova

Д-р Евдокия Василева Петева-Филова (1901-1973) е български учен-етнограф и съпруга на професор д-р Богдан Филов.

Тя е дъщеря на полк. Васил Петев , военен наставник на княз Борис Търновски и бивш началник на Военното на Н.В. училище, и на Неда Папазова (Папазоглу) от Казанлък.

Евдокия Петева завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в Мюнхен и Вюрцбург, където завършва с докторат по история на изкуството и философия. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 г. е назначена за уредник в Народния Етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в Прага, 1938 г.) . Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. Авторка на първата монография за художника Иван Милев. През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

Като съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов през 1940-1944 г. е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.

След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. В семейното им жилище с проф. Б. Филов, на ул. "Кракра" 26, се настанява сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова. През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо е въдворена в колиба с пръстен под в Дулово, Добруджа (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. Понеже комунистическият режим ѝ забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по немски и френски. Десетина години в Самоков и в региона издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов. Книгата ѝ за творчеството и личността му е издадена посмъртно от БАН през 1994 г.

Отказват ѝ да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби. Едва в края на живота си тя получава разрешение и се приютява при роднини в София. Умира от хепатит в София в началото на март 1973 г.

Евдокия има две сестри - Мария и Стефания (Фана), и един брат - Ботьо Петев.

На 30 януари 1932 г. Евдокия Петева се омъжва в тесен семеен кръг в Боянската църква за професор Богдан Филов. Двамата нямат деца, родени от брака им (макар Евдокия да е забременявала няколко пъти).

Близките ѝ я наричали „Кита“. Нейни единствени наследници са сестра ѝ Фана (Стефания Хантова, починала) и племенниците ѝ - Неда Петева и Светла Хантова.

• Евдокия Петева, Български народни металически накити – Известия на Нар. Етнографски музей, том VI, София, 1926, 59-80.
• Евдокия Петева, Български народни накити – Известия на Нар. Етнографски музей в София, том VII, София, 1927, 60-106.
• Евдокия Петева, Български народни шевици. Албум, част втора, 15 стр. и 30 цв. табл. (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1928.
• Еudoxie Peteva, Arte. - in: Bulgaria d'oggi. Enciclopedia italiana di scienze, lettere ed arti, vol. VIII. Milano: Istituto Giovanni Treccani, 1929, pp. 66-102 (con C. Tagliavini e E. Damiani).
• Евдокия Петева, Животински и човешки фигури в българската текстилна орнаментика. – Известия на Етнографския музей VIII-IХ, С., 1930, 114-134.
• Евдокия Петева, Шевични паралели. – Известия на Нар. Етнографски музей Х-ХI, С., 1932, 103-129.
• Евдокия Петева-Филова, Емфеници. – Известия на Българското географско дружество I, С., 1933, 271-276.
• Евдокия Петева-Филова, Селски бит и изкуство в Софийско. [=Материали за историята на София, VIII], (в съавторство със Ст. Л. Костов), С., 1935, VIII+208 с. и 34 табл.
• Евдокия Петева-Филова, Керамични форми и орнаменти в България. – Известия на Нар. Етнографски музей ХII, С., 1936, 45-61.
• Е. Peteva, L'art populaire en Bulgarie. – Revue international des études balkaniques IV, Belgrade, 1936, 575-579.
• Евдокия Петева-Филова, Металически съдове. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIII, С., 1939, 130-181.
• Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897-1927. София: "Казанлъшка долина", 1940, 130 стр.
• Евдокия Петева-Филова, Едно пътуване през България в 1764 г.. – списание "Родина", № 3, 1940, 58-66.
• Евдокия Петева-Филова, Огнища. – Известия на Нар. Етнографски музей ХIV, С., 1943, 178-192.
• Евдокия Петева-Филова, Дневник: Май 1939 - 15 август 1944 г. София: "Христо Ботев", 1992 (с предговор от Илчо Димитров), 219 стр.
• Евдокия Петева-Филова, Никола Образописов. София: изд. на БАН, 1994, 103 стр.
• Евдокия Петева-Филова, Иван Милев, 1897-1927. Монография. Послеслов Светла Хантова. 2. допълнено изд. София: изд. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2013, 120 стр.; с цв. и ч.-б. сн. 16 стр. сн. и факс.

• Предговор на Е. Петева-Филова към книгата „Никола Образописов“.
• Снимка на Е. Петева-Филова и Богдан Филов в дома им, 1943 г., от "Изгубената България"

• Симеон Недков, Музейното дело в България между двете световни войни.