Eugène Silianoff

Евгений Силянов е роден през 1907 година в София. Баща му е Христо Силянов, виден революционер от ВМОРО, а майка му е учителката и преводачката София Малиновска. Между 1925-1929 година Евгени Силянов учи право в Париж, Франция, а през 1931 година постъпва с конкурс в Министерство на външните работи.

Става секретар на българската легация в Париж и между 1935-1939 година на българското представителство към Обществото на народите в Женева, Швейцария. През 1940 година участва в преговорите по Крайовската спогодба. Между 1942-1944 година е главен секретар в българската легация в Берн, ръководена от Георги Кьосеиванов, а между 30 септември и 26 декември 1944 я ръководи. До 1946 година ръководи легацията в Париж и участва в подписването на Парижкия мирен договор от 10 февруари 1947 година. Отказва да признае установилия се след Деветосептемврийския преврат комунистически режим, заради което му е отнето българското гражданство.

В емиграция Евгений Силянов е сред основателите и ръководителите на българската секция на радио „Свободна Европа“, дългогодишен журналист в „Пари Мач“ и член на международния ПЕН-клуб в Париж. Близки отношения поддържа със Стефан Груев, Димитър Паница и други. Евгений Силянов е автор на книгите „Последни свидетели от Бункера (по спомени на последната секретарка на фюрера Траудъл Юнге)“, „Операция Валкирия: заговорът на германските генерали срещу Хитлер“ (в съавторство с Пиер Галант), „Руснаците“, както и на ръкописа „Младостта на Хитлер“. Получава множество чуждестранни отличия, кавалер е на френския Почетен легион, а през 1993 година получава и орден „Мадарски конник“ I степен.

Евгени Силянов умира през 1997 година.