Emil Karl Adolf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg

Емил Карл Адоф фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (на немски: Emil Karl Adolf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 21 април 1824 в Дармщат; † 16 септември 1878 в Егерн на Тегернзе) е принц на Сайн-Витгенщайн-Берлебург.

Той е най-големият син на принц Август Лудвиг фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1788 – 1874), генерал на Насау, политик и държавен министър, и съпругата му Франциска Алесина, наричана фон Швайтцер (1802 – 1878). Внук е на граф, от 4 септември 1792 г. 1. княз Кристиан Хайнрих фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (1753 – 1800) и графиня Шарлота Фридерика Франциска фон Лайнинген-Вестербург (1759 – 1831).

Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург се жени на 15 юни 1856 г. за румънската принцеса Пулхерия Николайевна Кантакузене-Паскану (* 9 февруари 1840; † 19 август 1865), дъщеря на княз Николае Кантакузене и принцеса Луция Палади (1821 – 1860). Тя е внучка на Константин, владетел на Валахия (от септември 1848 и юни 1849) и принцеса Пулхерия Росети. Тя умира на 25 години. Те имат една дъщеря:

• Луция фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург (* 18 март 1859, Дармщат; † 24 септември 1903, Дрезден), омъжена на 22 април 1880 г. в Мюнхен за наследствения принц Виктор фон Шьонбург-Валденбург (* 1 май 1856 в Ница; † 18 ноември 1888 в Потсдам)

Емил Карл фон Сайн-Витгенщайн-Берлебург се жени втори път (морганатичен брак) във Франкфурт на 28 декември 1868 г. за Камила Стефанска (* 21 януари 1840, Варшава; † 8 септември 1902, Висбаден), която е направена на „фрайфрау фон Клайдорф“ от великия херцог на Хесен на 21 декември 1868 г. Децата им имат титлата „фрайхер (барони) фон Клайдорф“. Те имат децата:

• Лудвиг, фрайхер фон Клайдорф (* 1869; † 1918), женен за Ерна Кюлс (* 1878)
• Куца, фрайин фон Клайдорф

• Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
• ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959 262
• Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 7