E. I. Arens

Евгений Иванович Аренс (на руски: Евгений Иванович Аренс) е руски морски офицер, генерал от флота, участник в Руско-турската война (1877-1878).

Евгений Аренс е роден на 4 януари 1856 г. в Русия в семейството на действителен статски съветник. Ориентира се към морското военно поприще. През 1876 г. завършва Морския кадетски корпус и получава назначение в Отряда на гвардейския екипаж.

Руско-турска война

През април 1877 г. на война в България заминават: бащата Иван Аренс (главен интендант на Действуващата руска армия, член на Полевия щаб) и синът Евгений Аренс (назначен на катера „Мина“ от състава на Дунавската речна флотилия).

Проявява се при атаката на „Мина“ срещу османска канонерка при Фламунда, поставянето на минни заграждения при остров Белина, десанта при Свищов. Повишен е в звание мичман и е награден с Орден „Света Ана“ IV ст. До края на войната служи на миноносеца „Стрела“.

След войната

Участва в работата на комисията за описване на бойните действия на флота в Руско-турската война (1877-1878). Служи като командир на миноносеца „Делфин“, минен офицер на клипера „Стрелец“. Завършва Николаевската морска академия и е повишен в звание капитан-лейтенант (1890).

Професор в Николаевската морска академия (1910). Член на Главния морски съд (1913). Автор на военно-исторически и военно-теоретични трудове. Последователно е повишен в звания генерал-майор (1905), генерал-лейтенант (1909) и генерал от флота (1915).

Награден е с Орден на Белия орел и излиза в оставка на 11 ноември 1916 г.

След Октомврийската революция (1917) постъпва на служба в Работническо-селския военноморски флот. Член на Петроградския отдел за военна литература.

Родственици:

• баща – Иван Аренс, интендант на армията;
• брат – Аполон Аренс, генерал-майор и преподавател в Николаевската инженерна академия.

• Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Т. I. А—К. Москва, 2009.