Dino Petrushev

Дино Петров Петрушев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дино Петрушев е роден в 1858 година в южномакедонското градче Богданци. Той е един от водачите на българското национално движение срещу гъркоманията в църквата и училището в градчето. Същевременно още в 1895 година става член на ВМОРО. В 1896 година е избран за кмет на Богданци, като продължава да се занимава и с революционна дейност. През декември 1899 година при голямата Валандовска афера е разкрита и и местната революционна организация, Петрушев е арестуван и измъчван, след което е съден в Солун заедно с поп Григор Янев, Даме Груев и Христо Стоянов. Осъден е на 5 години строг тъмничен затвор и изпратен в Акра. Лежи две години и е амнистиран. Продължва се занимава с революционна дейност до Балканските войни, като става нелегален четникна ВМОРО.

На 12 април 1943 година, като жител на Богданци, подава молба за българска народна пенсия, в която изтъква, че е взел участие „във всички акции за установяване на българщината в с. Богданци“. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.

Негов син е Кирил Петрушев, а внук от друг син е революционерът от ВМРО Кръстю Петрушев.