peoplepill id: dimo-hranov
DH
Bulgaria
1 views today
1 views this week
The basics

Quick Facts

Places
Gender
Male
Place of birth
Lyaskovets, Lyaskovets Municipality, Veliko Tarnovo Province, Bulgaria
Death
Age
69 years
Positions
member of the Bulgarian National Assembly
member of the Bulgarian National Assembly
The details (from wikipedia)

Biography

Димитър (Димо) Вълчев (Василиов) Хранов е български възрожденски учител, читалищен, театрален и музикален деец, драматург, общественик, основател и издател на списание и на вестник, посланик, народен представител (1893 – 1896).

Биография

Димо Хранов е роден на 12 август 1845 година в Лясковец, Търновски санджак при Манол Стателов и в Златарица при Радко Радославов. Става учител в родния си град (1864 – 1868), скоро след това продължава да учителства в село Пороище (1868 – 1869) и в Разград (1869 – 1871).

Дейност в Разград

През юли 1870 г. Димо Хранов вече е главен учител на девическото класно училище в Разград, като просветните му заслуги към лудогорския град надхвърлят стените на повереното му училище. Той поставя първата авторска ученическа драматична постановка под името „Дечка и Еленка“ с оригинална идея за еманципацията на жената. Тя е публикувана в списание „Училище“, бр. 5, 1870 г.. По-късно същата година под ръководството на Хранов се репетира „Многострадална Геновева“ и „Бабата и дяволът“, представени пред гражданите на 25 декември 1870. С тези 2 пиеси е поставена основата на читалищната театрална самодейност в Разград.

Той е председател на местното читалище „Съгласие“ през периода 1869 – 1871 г., преименувано на „Развитие“ през 1879 г. Членове на читалищното настоятелството са Никола Димитров (книгохранител), Борис Аврамов (книгохранител), Петър Икономов (писар), Стефан Михов (съкровищник) и съветниците: Димитър Стоянов, Саул Велинов, Христо Нойков, Гани Иванов Арабов и Кънчо Жеков. През този период Хранов полага грижи за привличане и квалифициране на всички учители, организира провеждане на периодични сбирки да обсъждане подобряването на образованието в региона. Приета е обща програма за всички училища и първия „Устав на българските училища в Разградското окръжие“. По предложение на Хранов читалището раздава на бедните ученици от селата учебници, привлича да се учат безплатно в градското класно училище ученолюбиви деца от околните села, които след завършване на своето образование стават учители по родните си места. По негова инициатива на годишните училищни изпити в селата се изпращат представители на градското читалище, които имат отношение към учебното дело.

Земеделско образование

Димо Хранов прекъсва учителската си кариера в Раград, за да продължи образованието си в земеделското училище в Крижевци, Кралство Хърватия и Славония (от 1871), а след това заедно с Михалаки Георгиев следва висше образование в земеделската академия в гр. Табор, Австро-унгарска Чехия.

Дейност във Видин

Завършили образованието си през 1873 г., двамата попадат във Видин. Местни общественици канят Хранов да остане като учител в класното училище в града. В продължение на 2 учебни години той преподава немски и турски език и черковно пеене, като към 20 декември 1873 г. изпълнява надзорни функции по отношение на учителите от девическото училище. Хранов издава и редактира във Видин първото българско земеделско списание „Ступан“. Първият му брой излиза с подзаглавие „Земледелско-економически вестник“ на 1 януари 1874 г.

Печатар и преводач

На 10 юни 1875 г. на заседанието на училищното настоятелство Димо Хранов заявява, че „повече няма да учителства“. Напуска Видин и заминава за Букурещ, където работи заедно с Любен Каравелов като съсобственици на печатница.

През Освободителната Руско-турска война Хранов е преводач в щаба на генерал Гурко, като го следва през цялото време и оставя ценни мемоари за събитията. За участието си във войната е награден с руски военни ордени.

След Освобождението

След Освободителната война Хранов е чиновник за специални поръчки при генерал-губернатора на Източна Румелия и участва в изработването на Органичния устав (Конституцията) на областта. През 1879 г. служи в дипломатическия отдел, после става дипломатически агент (посланик) в Белград, от 1885 г. деловодител на учебното дело за Македония при Българската екзархия до 1893 г. Бил е главен секретар в Министерството на външните работи и изповеданията (1881) и в Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (1882).

Народен представител в Седмото (1893 – 1894) и Осмото обикновено народно събрание (1894 – 1896).

Хранов е сред основателите на големия български вестник „Мир“. Автор е на учебните помагала „Нравоучение за I курс“ и „Първи французко-български словар“. Сътрудничи на сп. „Училище“ (1871 – 1873), в. „Право“ (1872 – 1873), временен сътрудник на сп. „Читалище“ (1873,1875).

Признание и памет

Книжовната дейност на Димо Хранов е високо оценена и той е избран през 1881 г. за дописен член на Българското книжовно дружество, а през 1884 г. – за действителен член.

През ноември 1904 г. в Разград участва в новосъздаденото певческо дружество „Железни струни“ и първия му публичен концерт.

Неговите заслуги за просветната, читалищната и културната дейност в разградски регион са оценени от признателната общественост, за което е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Разград“ (1904 г.) и „Почетен председател на читалището“. За заслугите си към Видин Димо Хранов също е удостоен със званието „Почетен гражданин на Видин“.

Умира на 12 август 1915 г. в София. В Българския исторически архив на Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ се пази негов фонд: Фонд № 73; 5 док.; 1889 – 1891 г

Източници

Външни препратки

The contents of this page are sourced from Wikipedia article. The contents are available under the CC BY-SA 4.0 license.
Lists
Dimo Hranov is in following lists
comments so far.
Comments
From our partners
Sponsored
Credits
References and sources
Dimo Hranov
arrow-left arrow-right instagram whatsapp myspace quora soundcloud spotify tumblr vk website youtube pandora tunein iheart itunes