Dimiter T. Molerov

Димитър Томов Вишанов или Молеров или Хаджиикономов или Хаджипопов, още известен като Митър Молера Зограф, е български зограф от рода Молерови, виден представител на Банската художествена школа.

Биография

Роден е в Банско около 1780 година или около 1790 – 1795 година в семейството на видния зограф Тома Вишанов. Синът му Симеон Молеров също е живописец. На младини чиракува Димитър при баща си, но с течение на времето изоставя неговия стил на зографисване и разработва свой, по-близък до светогорската религиозна живопис. Оставените в наследство множество икони и стенописи говорят, че Димитър Молеров притежавал големи технически познания, с внимание към формите и богатство на колорита. Според някои сведения той пътувал и работел на остров Крит, в Солун, в Шкодра, Албания и Белград, където е придворен художник на сръбския княз Милош Обренович в 1824 година.

При Димитър Молеров са учили синът му Симеон, внукът му Георги, Михалко Голев, Неофит Рилски.

Умира в Банско на 24 март 1853 година или в 1868 година.

Домът му в Банско, който Молеров построява в началото на XIX век, наречен Молеровата къща, е обявена за паметник на културата.

Творчество

Сред по известните му произведения са:

• В Рилския манастир:
  • Стенописи в параклиса „Свети Архангели“ с ктиторски портрети на Мария и Михаил, понякога погрешно приписвани на зографа Христо Димитров (1835);
  • Стенописи в параклиса „Свети Иван Рилски“ (1835);
  • Царските икони в католикона „Рождество Богородично“, поръчани му от Неофит Рилски, понякога погрешно приписвани на Йован Иконописец (1835);
  • Стенописите и ктиторските портрети на Севастиян и Серафим в църквата „Успение Богородично“ на метоха Пчелино (1835);
  • Стенописите и ктиторските портрети на чорбаджи Вълко, дядо Яне, баба Стефана и Рада в католикона „Рождество Богородично“ и в параклисите „Свети Никола“ и „Свети Иван Рилски“ в нея заедно със сина си Симеон Молеров (1840 – 1841). Впечатляващи са 18-те сцени от житието на Иван Рилски в католикона;
• В църквата „Света Троица“ в Банско:
  • Осем иконостасни икони (1839 – 1841);
  • Икони за горния ред на иконостаса (1850);
• В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко иконите на „Свети Николай“ (1816) и „Свети Архангел Михаил“ (1833), смятани за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Илия“ в село Гостун – иконите на „Христос Всеопрощаващ с ангели и херувими“ (1833) и „Рождество Христово“ и кръстното разпятие, също смятани за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново – „Успение Богородично“ (1840), също смятана за негово върхово постижение;
• В църквата „Свети Димитър“ в село Тешово – иконостасната поредица (1848), също смятана за негово върхово постижение;
• В църквата „Успение Богородично“ в село Фотовища – икони (1836);
• В църквата „Успение Богородично“ в Неврокоп – икони (1846);
• В църквата „Успение Богородично“ в Банско – икони;
• В църквата „Успение Богородично“ в Годлево – вероятно 34 икони и целувателната икона „Успение Богородично“ (около 1835);
• В църквата „Свети Димитър“, Жедна, Радомирско.

Молеров работи и в Шкодра, Драма и Драмско, на остров Крит, както и в Белград по покана на княз Милош Обренович.

Родословно дърво

• Възкресение Лазарово. Стенопис от Димитър Молеров от църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Осеново край Банско от 1840 г.

• Свети Димитър, икона на Димитър Молеров от „Свети Димитър“ в Тешово, 1860 г.

• Митарство от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 г. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския Манастир. Детайл

• Богородица Живоносен източник от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров, 1811 година. Стенопис в преддверието на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир. Детайл

• Света Троица със Света Богородица от Тома Вишанов – Молера и Димитър Молеров 1811 година. Стенопис върху западната стена на църквата „Покров Богородичен“ над постницата „Свети Лука“ в Рилския манастир.

• Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир

• Сцени от житието на Свети Николай от Димитър и Симеон Молеров, 1841 година. Стенописи в параклиса „Свети Николай“ в главната църква в Рилския манастир

Бележки