Quick Facts
Pisces
Biography
- Тази статия е за тракийския революционер.За свещеника в Плевен, родом от Радовиш, вижте Димитър Ташев (свещеник).
Димитър Ташев Стоянов, наричан Кючук Саид паша, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Роден е в 1874 година в бунархисарското село Колибите, тогава в Османската империя, днес в Турция. Завършва I прогимназиален клас. През месец декември 1897 година влиза във ВМОРО, покръстен от Константин Благоев, който тогава е учител в Каваклия. В 1898 година участва в основаването и ръководството на революционния комитет в родното си село, като в 1898, 1899 и 1900 година е негов секретар. На 4 май 1900 година е арестуван за революционна дейност след предателство на един турчин, но с големи подкупи успява да се освободи на 30 май. От 27 до 30 юни 1900 година в дома му отсяда шестчленната чета на Христо Илиев от Енимахале, която се връща от Родосто. След като си заминава, четата е забелязана в планината около Лозенград и вследствие на това са задържани много български свещеници, учители и първенци от Лозенградско и Бунархисарско и впоследствие изпратени на заточение. 50 души от Бунархисарско, сред които и Ташев, бягат в Свободна България.
Влиза в четата на Тодор Шишманов, която през април 1902 година тръгва от Алан кайряк, минава границата и заминава за Бунархисарско. В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков, която навлиза в Одринска Тракия и през февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. Продължава да се движи с Герджиковата чета до Конгреса на Петрова нива, на който участва и е избран за подвойвода на Стоян Петров във Величкия революционен участък. През Илинденско-Преображенското въстание на 5 и 6 август участва в нападението на гарнизона във визенското гръцко село Инджекьой.
| Списък на четниците на Димитър Ташев, август 1903 г. | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| № | Име | Родно място | Околия | Години | Служил ли е войник/бил ли е с чета |
| 1. | Димитър Ташев | Колибите | Бунархисарско | 30 | четник от 1 1/2 година с Герджиков |
| 2. | Йордан Николов | Сливен | 33 | нов, служил е | |
| 3. | Георги Тодоров | Малко Търново | 23 | нов | |
| 4. | Димитър Загорски | Стара Загора | 22 | служил е | |
| 5. | Никола Дочев | Стара Загора | 21 | бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански | |
| 6. | Васил Праматарски | Салали | Пловдивско | 20 | нов |
| 7. | Гьорги Пърнаров | Велес | 22 | бил е 2 месеца в Джумайско | |
| 8. | Димитър Петков | Войник махала | Чирпанско | 18 | нов (тесен социалист) |
| 9. | Симион Димитров | Докузюк | Бабаескийско | 22 | нов |
| 10. | Яни Желязков | Лозенград | 30 | нов | |
| 11. | Гьорги Парашкевов | Енидже | Лозенградско | 23 | нов |
| 12. | Янко Тодоров | Малко Търново | 24 | нов | |
| 13. | Вангел Илиев | Самоков | 20 | нов | |
| 14. | Петко Димитров | Малко Търново | 22 | нов | |
| 15. | Яни Георгиев | Лана Пашакьой | Турция | 20 | нов |
| 16. | Никола Търпов | Годивле | Охридско | 20 | нов |
| 17. | Стоян Милев | Енидже | Лозенградско | 20 | нов |
| 18. | Костадин Вълков | Аладайне | Мустафапашанско | 22 | нов |
| 19. | Иван Акиов | Дерекьой | България | 28 | нов |
След разгрома на въстанието, бяга в Свободна България. Участва във Варненския конгрес на ВМОРО в началото на 1904 година, на който е избран за войвода на Бунархисарския революционен район. През ноември 1904 година с четата си заминава за Лозенградския и Бабаескийския район. През юли 1905 година четата му се присъединява към тази на капитан Стамат Икономов и действат в Странджа. Поради липса на поддръжка от населението, пострадало силно от потушаването на въстанието, четата е принудена да се прибере в Свободна България.
На 17 февруари 1943 година, като жител на Созопол, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.
Умира в Созопол в 1955 година.