Dame Popov

Роден в 1874 година в прилепското село Долнени, което тогава е в Османската империя. Влиза във ВМОРО и през май 1901 година става четник на Марко Лазаров. След като войводата Лазаров се разболява и заминава в България на лечение през есента на същата година Даме Попов го замества като прилепски войвода. По-късно е заменен е от харамията дядо Андрей Петров до пристигането на Никола Русински в района през есента на 1901 година. След това от 1902 до Младотурската революция в 1908 година е четник на Георги Скрижовски. След възстновяването на революционната организация през 1911 година става четник на Милан Гюрлуков и с нея се включва в Македоно-одринското опълчение при избухването на Балканската война в 1912 година.

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Даме Попов се включва с четата си в съпротивата на ВМОРО. Четата му се сражава със сръбски потери при Червената стена.

По време на участието на България в Първата световна война Попов се включва в редовете на Единадесета пехотна македонска дивизия. Попов е командир на Прилепския партизански взвод на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. Частта на Попов се състои от 26 души, 16 са от Прилепско, 2 от Велешко, 5 от Воденско и 2 от Тиквешко, като никой не е напускал Македония. Четата му е формирана в навечерието на Великден 1914 година първоначално от дезертьори от сръбската армия от Прилепско и е оглавена от Атанас Джамов. След нарастването ѝ е поета от Даме Попов. Четата води забележително тричасово сражение над село Заград, като след тричасов бой си пробива път с бомби. След намесата на България във войната е трансформирана във взвод на 11 дивизия. Участва в сражението с англичани и французи при Житолуп край устието на Черна.

След войните Даме Попов емигрира в България. Участва в работата на Илинденската организация.

По време на присъединяването на Вардарска Македония към България през Втората световна война Даме се връща със семейството си в Прилеп, където умира през 1948 г.