Damaskin

Дамаскин Велешки или Дамаскин Рилец е български учител и духовник от XIX век, Велешко-Струмишки митрополит. Той има важен принос в борбата за независима българска църква в Македония, а също и в укрепването на младата Българска екзархия.

Роден е със светското име Димитър Христов Димитров през 1817 година в Панагюрище. Замонашава се в Рилския манастир (1836) и бива ръкоположен за дякон (1839) и свещеник (1841). Учи в семинарията на остров Халки (1849-1855). През 1850-1851 г. съставя на гръцки език своя автобиография и описание на Рилския манастир.

След завършване на семинарията учителства в Мехомия и във велешката махала Пърцорек, където въвежда взаимоучителния метод.

От 1858 до 1861 година е главен учител в Кюстендил. След клевети пред турците от гръцките духовни власти е принуден да напусне града.

В края на 1862 г. ръководи българското настоятелство, което управлява Пловдивска епархия след заточването на митрополит Паисий. От 1869 година преподава и в Пловдивското класно училище. Занимава се и с писателска работа: съставя две издадени от Христо Г. Данов през 1868 г. слова, праща дописки до цариградския вестник „Македония“. Създава църковно-просветна школа при Араповския манастир край Станимака.

През 1872 г. пловдивският митрополит Панарет назначава Дамаскин за Велешко-Струмишки митрополит. Струмишката епархия обаче не е спомената в дадения му от османското правителство берат (1873). Оплаквания на велешани до Българската екзархия в Цариград стават причина да бъде временно отстранен от длъжността си в 1875 година. През август 1875 за архиерейски наместник във Велес е изпратен свещеник Тодор Митов. През 1877 г. заболява и умира в Араповския манастир.

• Стоянов, М. Един малко известен възрожденски книжовник: Дамаскин Рилец. – Сборник в чест на акад. Димитър Косев. С., 1974, 107-116
• Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 312-409, 893-894