Christophe

Пол Порталие е роден на 7 ноември 1864 г. в Флорак, в департамента Лозер във Франция. Започва да учи в колежа на успенците в град Виган през 1879 г. На 2 октомври 1881 г. приема името Кристоф.

След даване на вечните си обети на 2 октомври 1883 г. той е изпратен в Цариград, където работи 4 години като помощник на отец Мобо, отговорен за организирането на мисия на успенците в столицата на Османската империя. През септември 1887 г. започва да учи богословие в католическия институт в Париж. След това е изпратен като преподавател по философия в колежа „Свети Августин“ в Пловдив, където е ръкоположен за свещеник на 22 декември 1888 г. Праз 1890 г. е назначен за директор на нисшата семинария в Цариград. От 1892 г. отново работи в колежа в Пловдив, от 1900 г. – в семинарията в Караагач, където възприема източно католическия обред. Междувременно усвоява българския език до такава степен, че свободно си служи с него писмено и говоримо, а учениците и енориашите го възприемат като свой сънародник. В българските документи той е записан като Павел Христов.

През 1902 г. е енорийски свещеник в енорията „Възнесение Господне“в Пловдив, а през 1903 г. е назначен в католическата мисия в Сливен, където остава една година. След това става генерален викарий на епископ Михаил Петков, който го издига за архимандрит. По време на Балканската война живее в обсъдения Одрин. През 1915 г. е преместен в София и участва в организирането на енорията „Успение Богородично“ в града. По време на Първата световна война, усърдно помага на католиците-бежанци в София. През 1918 г. работи една година в мисията на успенците в Ямбол, след което е отново учител в колежа в Пловдив.

През 1925 г. е изпратен на лечение в Локарно, Швейцария. Умира през декември 1934 г. в Лорг, Вар, Франция.