Binyo Ivanov

Биньо Стоянов Иванов е български поет.

Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в село Бараково, Дупнишко. Завършва висше икономическо образование във ВИИ „Карл Маркс“ – София през 1965 г. Установява се в Кюстендил. Работи като икономист в завод „Марек“ в гр. Кюстендил и като редактор в алманах „Струма“. През 1993 г. обявява гладна стачка в подкрепа на исканията на поета политик Едвин Сугарев, който иска оставката на президента Желю Желев. Умира през 1998 година.

Първите му публикации са от 1958-59 г. (сп. „Родна реч“), в периода 1961-64 година публикува епиграми във вестник „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения във вестниците „Пулс“ и „Литературен фронт“. Първата му поетична книга, „До другата трева“, излиза със забавяне от 6-7 години едва през 1973 г.

Ползва се с подкрепата на критиците Атанас Лазовски, Енчо Мутафов и Михаил Неделчев.

Негови стихотворения са превеждани и публикувани в антологии и литературни издания в Германия, Полша, САЩ, Унгария и др. Отделна негова книга със стихотворения излиза в Будапеща през 1989 г.

Биньо Иванов е автор на радиопиеси и сценарии за радиопредавания.

Стихосбирки

• „До другата трева“. София: Народна младеж, 1973, 56 с.
• „Над полето, сред небето“. София: Български писател, 1979, 64 с.
• „Навярно вечно“. София: Народна младеж, 1980, 176 с.
• „Природи“. Варна: Георги Бакалов, 1985, 47 с.
• „Стихотворения“. София: Български писател, 1989, 124 с.
• „Поезия“. София: Отечество, 1993, 80 с.
• „Си искам живота“. София: Факел, 1993, 89 с.
• „Часът на участта“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 67 с. ISBN 954-491-027-1.

Книги за деца

• „Пътешествието на бабините очила, стихове за деца“. София: Отечество, 1985, 48 с.

• „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов“. София: Просвета, 2008. ISBN 978-954-01-2142-0.
• „Биньо Иванов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга шеста. София: Кралица Маб, 2010. ISBN 978-954-533-103-9.
• „Неразчетеният Биньо Иванов“. Съставител Методи Панайотов. София: Арс Милениум МММ, 2014.

През 1999 година Сдружението на българските писатели обявява специална награда, която връчва посмъртно на Биньо Иванов за книгата му „Часът на участта“.

От 2007 година Община Кюстендил и читалище „Братство 1869“ организират Национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“.

През февруари 2009 година департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Биньо Иванов в българската литература и култура“.

На 5 септември 2009 г. е осъществена вечер в памет на Биньо Иванов в рамките на фестивала „Аполония“, с участието на Михаил Неделчев, Свилен Блажев и Рашко Младенов.

През септември 2010 г. на името на поета е кръстена улица в квартал „Завода“ в Кочериново, по инициатива на братята Иван и Методи Панайотови.

През октомври 2010 г. Общинският съвет на Кюстендил решава да постави паметник на поета в градинката пред читалище „Братство“ в града. Паметникът е на проф. Ангел Станев. Паметникът е открит през май 2014 г.

• От и за Биньо Иванов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Андриана Спасова, „Биньо Иванов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Владимир Трендафилов, „Биньо Иванов без котка и шапка в ръка“, статия от книгата „През седмица в литературния аквариум“, 1999
• Екатерина Йосифова, „Без лъжа и фалш“, в. „Стандарт“, год. XVI, бр. 5751, 16 януари 2009
• Чавдар Кръстев, „Непреклонният Биньо“, в. „Дума“, 9 април 2009
• Едвин Сугарев, „Биньо Иванов или поезията като космогония“, Svobodata.com, 25 февруари 2009
• Любен Лачански, „Прости ми, Биньо! (Спомен без претенция)“, Svobodata.com, 21 май 2013
• Михаил Неделчев, „Памет за Биньо Иванов“ Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, 27 юни 2013
• „Контраархив“ (Биньо Иванов чете сам стихотворението си), VBOX7

Нормативен контрол	CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC PLWABN VIAF WorldCat
Нормативен контрол	CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC PLWABN VIAF WorldCat