Bernhard von Wölpe

Бернхард III фон Вьолпе (на немски: Bernhard III von Wölpe; * 1230 – 1240; † 17 септември 1310) е имперски граф на Вьолпе и архиепископ на Магдебург (1279 – 1282) и на Бремен (1307 – 1310).

Той е син на граф Конрад II фон Вьолпе (син на Бернхард II фон Вьолпе) и на Салома, род. графиня фон Вунсторф.

На 15 май 1255 г. той става домхер в Магдебург, на 1 май 1272 домкелнер, на 14 юли 1275 пропст на Милдензее (Ненбург) и на 16 юни 1276 г. архидякон на Валдезер.

През 1279 г. той е избран за архиепископ на Магдебург. Понеже е под натиска на маркграф Ото IV фон Бранденбург, той се 1282 г. отказва от поста си през г. и отива в Бремен. Там той става през 1307 г. архиепископ, но не е признат от папа Климент V и през 1310 г. малко преди смъртта си се отказва през 1310 г.

Със смъртта на Бернхард III фон Вьолпе през 1310 г. линията на графовете на Вьолпе свършва по мъжка линия след повече от 200 години управление.

• Michael Scholz, Heinz-Joachim Schulze: Bernhard von Wölpe (vor 1240 – 1310). 1279 – 1282/83 Elekt von Magdeburg. 1307 – 1310 Elekt von Bremen, in: Erwin Gatz, Clemens Brodkorb: „Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches 1198 bis 1448. Ein biographisches Lexikon“, Berlin 2001, Band 1, Seite 90 – 91
• Marcus René Duensing: Die Chronik der Grafschaft Wölpe, Diepenau 1999, ISBN 3-929793-69-5
• Herbert Schwarzwälder in: Die Gräber im Bremer St. Petri Dom, Folge 4, Bremen 1996, S. 32

• Wölper Grafengeschichte