Benedict of Dalmatia

Ранни години

Венедикт, който носи прякора Кралевич (на гръцки: Κραλίδης, на сръбски: Краљевић, на латински: Kraglievichius), е роден в 1765 година с фамилията Пачавура в село Балин, близо до Солун в семейството на гърка Христодулос и българката Александра.

Приема монашество в манастира „Света Анастасия Узорешителница“. Живее в Букурещ, а по-късно три години в Янина при местния самостоятелен управник Али паша Янински. Получава копие на грамота от Синайския манастир, с която, представяйки се за протосингел, събира милостиня в Босна. В 1806 година с фалшива грамота на вселенския патриарх митрополит Калиник Дабробосненски го ръкополага за титулярен кратовски епископ. След като Калиник заминава за Цариград, Дабробосненската епархия се управлява от Венедикт, който се занимава със симония. Арестуван е от босненския везир за връзки с водача на Сръбското въстание (1804 – 1813) Караджордже Петрович, но е освободен с подкуп. Бяга в Славония на австрийска територия и се опитва да накара австрийските власти да съдействат за организиране на въстание в Босна. През септември 1807 година митрополит Стефан Карловацки му предоставя убежище в манастира Бешеново. В началото на 1808 година отива в Белград, където поддържа връзки с руския дипломат Константин Родофиникин и получава руски паспорт. На 17 април отива в австрийския Земун, а по-късно се установява във френска Далмация и търси помощ губернатора Огюст Мармон за организиране на въстание в Босна.

Далматински епископ във Франция

Поздравително слово на Венедикт към православното паство и свещенство по повод поставянето му за първи епископ на самостоятелната сръбска епископия в Далмация и Бока Которска. На църковнославянски, гръцки и италиански, Венеция, 1810 година.

Наполеонова Франция, окупирала Далмация от Австрия Пресбургския мирен договор в 1805 година, веднага издава закон за веротърпимост. По желание на православните далматинци в 1808 година император Наполеон I подписва на 19 септември указ за установяване на самостоятелна сръбска епископия, консистория и семинария с държавни пари. През септември 1808 година е учредена самостоятелната православна Далматинска епархия и 28 януари 1809 г. от името на населението и духовенството главата на местните власти Винченцо Дандоло подава молба за назначение на Венедикт за далматински епископ. При избухналото през март 1809 година антифренско въстание в Далмация Венедикт запазва лоялност към френските власти. Генерал Мармон го вика и кара да призове православните свещеници към лоялност към властта, за да може чрез тях и народът да се усмири. Венедикт заминава за главните огнища на въстанието и се опитва с реч и перо да усмири въстанниците, като поддържа постоянна връзка с Мармон и Дандоло. Тези, които не слагат оръжие като игумена Дубаич и Борчил – анатемосва.

В началото на Далматинската кампания от 1809 година австрийците имат успех и през юли 1809 г. австрийските войски на генерал Винко Кнежевич завземат Шибеник. Проавстрийската партия обвинява Венедикт като лидер на профренската и той е арестуван и изпратен в Осиек, а после в манастира Безедин.

След сключването на Шонбрунския мир на 14 октомври Венедикт е освободен и се връща в Далмация и на 26 март 1810 година Наполеон I, по предложение на Дандоло, го утвърждава за глава на Далматинската епархия, която обхваща и Бока Которска, Пула и Перой с титлата далматински, истрийски и албански архиепископ. Интронизиран е на 20 май в Шибеник, където Венедикт отваря семинария и консистория. За викарен епископ на Бока Которска е поставен Герасим Зелич.

Далматински епископ в Австрия

В 1813 година Далмация отново е окупирана от Австрийската империя. Епископ Венедикт призовава с окръжно населението да се покорява на новите власти и отправя молба към император Франц II от името на свещенството и народа да бъде признат за епископ на Далмация. На 8 ноември 1813 година Венедикт с писмо до Стефан Карловацки го моли да го приеме под юрисдикцията на Карловацката митрополия, която е призната от австрийските власти. Когато през ноември 1813 година разбира за изпратеното от управителя на Черна гора митрополит Петър Ι Петрович Негош послание до руския цар да поеме закрилата на Черна гора и Бока Которска, Венедикт веднага уведомява австрийските власти, австрийците настъпват срещу окупиралите Бока Которска черногорци и районът минава под властта на Виена. През март 1814 година Венедикт предава на австрийците сведения за положението в Босна, заради което му е опраделена заплата от 15 000 франка годишно, което е и признаване на Далматинската епархия.

Поради съмненията на митрополит Стефан Карловацки в каноничноста на избора му, в 1815 година Венедикт се обръща с две писма към австрийските власти, в които предлага епархията му да премине под юрисдикцията на Римокатолическата църква:

Викарният му епископ Герасим Зелич влиза в конфликт с него и му заявява: „На разни хора по Далмация първо разправяше, че си българин, а сега грък, а търговците от Македония във Виена казват, че не си нито грък, нито българин, а си чист цинцарин и затова те са те най-първо в Далмация и подписвали и избрали, а не клира и сръбския народ в Далмация“. В края на септември на 1818 година Венедикт пристига във Виена по покана на императора и на 29 ноември 1818 година предава на властите предложение за установяване на уния в Далмация. Правителството на 25 април 1819 година назначава за семинарията в Шибеник трима униатски свещеници русини от Галиция – Алексей Ступницки, ректор и преподавател по нравствено и пастирско богословие, Яков Честински – по църковна история и църковно право и Яков Чировски – по библеистика и догматическо богословие. В Шибеник избухват брожения, оглавени от Зелич, и на 13 септември 1819 г. Венедикт се оплаква на властите от гражданите и иска защита. На 30 април 1820 година представители на православното духовенство изпращат до митрополит Стефан и до губернатора Томашич жалба от неканоничните действия на Венедикт. Стефан съветва далматинците да скъсат връзки с Венедикт, пише на руския цар Александър Ι, който е Любляна за конгреса на Свещения съюз през март 1821 година, и се обръща към Виена за отстраняването му, но безрезултатно. През юни 1820 година учителите униати пристигат в Шибеник и живеят под полицейска охрана. В 1821 година православното свещенство повторно се жалва във Виена и в Санкт Петербург. Франц II умерява руският император Александър I, че няма причини за безпокойство. На 10 юни 1821 година антиуниатите стрелят по каретата, в която трябва да е Венедикт, но в нея се оказват Алексей Ступницки, който е убит, комендантът на града полковник Гример, който е ранен тежко и по-късно също умира и полицейският комисар Гиталди, който е ранен, но оцелява. След погребението на Ступницки, униатите си заминават за Галиция. Стефан Карловацки иска от властите пълно подчинение на Далматинската епархия на Карловацката митрополия и поставянето на нов епископ, а във Виена разбират, че оставането на Венедикт в Шибеник е невъзможно. Венедикт бяга в Зара. През май 1823 година заминава на лечение в Падуа, а в 1824 година се установява във Венеция, откъдето се опитва да управлява епархията чрез свещеник Спиридон Алексиевич. На 29 декември 1828 година Венедикт е пенсиониран. В 1829 година с императорски указ православната Далматинска епархия е подчинена на Карловацката митрополия.

В завещанието си, съставено преди смъртта му, Венедикт заявява, че никога не е бил униат.

• Преписка о уніи далматинскогъ епископа Венедикта Кралěвића са аустрійскимъ правителствомъ. У Београду, Државна књигопечатња, 1863. Посетен на 2014-09-27.
• Καμπασακάλης, Δημήτριος. Βενέδικτος Κραλίδης Αρχιεπίσκοπος Δαλματίας, Ιστρίας και Αλβανίας. Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1990. ISBN 9789607265074.